Смазващата доминация на Борисов

Срутването на концепцията за стадния имунитет, придобит в условията на непроменени активни социални контакти и работеща под пълна пара икономика, се срина, причинявайки много смърт и болка в страните, подложили се на този кратък експеримент в стремежа си да съхранят високия си стандарт на живот, умишлено жертвайки свои граждани. В изцяло новата ситуация, причинена от глобалната пандемия, световната политика се обедини около консенсуса на двете стъпки: Свирепи здравни мерки, последвани от политики за съхраняване на икономиките. Политика, припозната като единствено вярна от българското правителство в самото начало на пандемията, когато сигналите за опасността все още бяха твърде разнопосочни и изпълнени с подценяване.

В този смисъл първото полувреме на битката срещу коронавируса, подчинено изцяло на здравните мерки, до момента се печели безапелационно от министър-председателя, националния щаб към правителството и управляващата коалиция. И всички социологически данни, показващи степента на одобрение към предприетите до момента действия, категорично го доказват.

Незапомнените нива на одобрение към Борисов, правителството и шефа на Националния оперативен щаб – генерал Мутафчийски, са знак и за още нещо: Обществото ни е добре информирано, зряло и отговорно и прекрасно разбира нуждата от временните лишения и създадения дискомфорт в името на спасяването на животи и предпазването на здравната ни система от срив, причинен от евентуална вълна от тежко болни пациенти, нуждаещи се от животоспасяващо интензивно лечение.

На фона на нелепата опозиция в лицето на БСП и разумните позиции на ДПС, които в голяма степен подкрепят водената до момента политика от страна на управляващите, това доверие някак естествено се пренася и върху партийния политически терен, увеличавайки подкрепата към ГЕРБ за сметка на спадащото доверие в социалисти, градските хейтъри от извънпарламентарната опозиция и шумните националисти като „Атака“ и „Възраждане“.

В някаква степен това поставя ГЕРБ в нова ситуация – в предишните си мандати партията беше в ситуация на постоянна бавна ерозия, наваксвана по време на кампания заради слаби противници и свирепи грешки от страна на основните ѝ конкуренти. За пръв път, откакто ГЕРБ е на власт, партията получава такъв силен прилив на доверие в последната година от своя мандат и година преди предстоящите парламентарни избори.
Заявилият се като коректив, а в същото време действащ и говорещ като основен политически противник на Бойко Борисов и управляващата коалиция президент Румен Радев се докара до ситуацията любимите му социолози от „Галъп Интернешънъл“ или да не измерват сриващата се негова популярност, или да откажат да направят данните за този срив публични.

След поредицата от тежки гафове – огласените от прокуратурата доказателства за намесата на Радев в проверката на КПКОНПИ срещу съпругата му, смешното изпускане на нервите със свалянето на доверие от правителството, ченгеджийско-национал-социалистическото шествие и дюдюканията пред паметника на Левски, президентът Румен Радев, избран да бъде държавен глава и върховен главнокомандващ, влезе в кризата с пандемията от коронавируса по възможно най-грешния начин, продължавайки да задълбава в тази си нелепа позиция с всяко следващо изказване.

На националния ни празник – 3 март, президентът Румен Радев нарече пандемията от коронавирус и мерките, предприети от Националния оперативен щаб, „манипулация“. Радев поздрави всички, последвали неговия пример да нарушат мерките за физическа изолация и дистанциране и решили, водени от него, да се сбутат в компактна тълпа на връх Шипка. Неиронично сред първите установени носители на вируса Ковид-19 имаше жител на най-близкия голям град – Габрово.

Потънал в миша дупка след този първи гаф, Румен Радев за кратко се превърна в учтив домакин на правителството и експертите от щаба, след което реши отново да се завърне с гръм и трясък в телевизорите ни и с неадекватно обръщение към нацията в неделя по обяд да се обяви за маргинализиран, неинформиран и пренебрегван пасивен участник в събитията, което, видите ли, било вина на правителството. Чиито премиер и министри всеки ден уважаваха институцията Президент с присъствието си, информирайки институцията за всички предприети стъпки.

Но не, Румен Радев държеше да е жертва. И маргинал.

Е, получи му се.

За пръв път в новата ни история подкрепата за институцията Президент пада под 50%, изпреварена с двуцифрени числа от изпълнителната власт и водената от нея политика. За пръв път в новата ни история българите се управляват от президент, който от началото на пандемията не е предложил нито едно конкретно управленско решение. За пръв път в новата ни история България има президент, избрал ролята на задаващ въпроси критикар, доброволно абдикирал от същността на своята длъжност. Да управлява.

Капанът на второто полувреме обаче очаква всички, участващи в настоящите политически процеси. Здравните мерки безспорно работят, но е време за икономическите. И тук се крие голямата интрига: Как правителството ще излезе от тази криза, след като успя да влезе в нея с възможно най-навременните и бързи решения.

Сигналите за момента са по-скоро негативни. Хаотични решения, противоречащи си изказвания, вълна от напъни за регулации, забрани и задължения, насочена изцяло срещу частния бизнес, който всъщност плаща сметката за всичко това.

Броенето на парите на частните фирми и на най-успелите измежду тях няма да даде отговор на въпросите как ще посрещне лятото и идващия сезон българският туризъм, как ще си стъпи на краката ресторантьорският бизнес, носещ на гърба си няколко родни индустрии, как ще се завърти отново колелото на икономиката и кога западните централи, разположили филиалите и заводите си у нас, ще започнат отново с поръчките и работата на пълни обороти.

И тук са важни позитивните послания и мерките, насочени към реална подкрепа на българския бизнес, а не към вменяване на нови и нови задължения и ограничения.

Първото полувреме се печели от Борисов със смазваща преднина. Крайният резултат обаче зависи от второто. От икономиката. И засега остава неизвестен.