Ще си платим за шоуто „Иванчева“

По мои сведения в България в момента има само един кмет, който не краде – свестен човек от ловешко село, който го е направил като градинка.

Всички останали 261 обаче бъркат в меда – пряко или още по-пряко. Та от тази гледна точка и спорната кметица на „Младост” едва ли е изключение.

Щъкат обаче из главата ми поне три питания.

Първо, живял съм в този квартал близо четвърт век. Почти по равно и при „соц-а”, и при „кап-а”. Помня както калта, която газехме до спирката, така и вечно претъпкания рейс. Но помня и зеленината, сред която гонехме топката, а майките разхождаха дечицата.
Сега това го няма. И ако нечии ръце трябва да светят, най-вероятно ще се наложи да започнем с всичките кметове от 1991 г. насетне. И тогава цялата „Младост” ще светне като „коледна елха”. Направо и АЕЦ ще ѝ завиди...

Изобщо не е въпросът за кожата на сегашната кметица. А за майките и децата от квартала.

Пък това, че тя сръчно се е покатерила на гърбовете им, за да я изберат, не е нищо ново за България. Обратно – то си е един вече здрав навик в годините на „демокрацията” ни.

Някои го наричат демагогия, други – популизъм, за трети си е направо спекулация. Уви, за близо 30 години от началото на прехода то просто си стана наша родна традиция...

Ами с това свършва първото ми питане – кое всъщност беше по-добро: калта, но и децата и зеленината или свръхзастроеният район, в който вече направо не ми се стъпва?

Второто ми питане е свързано с нещо, което все още не мога окончателно да вдяна.

Значи, от една страна, имаме една около 50-килограмова, но иначе тежко въоръжена с метла чистачка в Софийския затвор, която не успява да предотврати бягството на леко въоръжени с пищов и нож рецидивисти. А покрай нея се суетят едни около 20 безпомощни дембели - „охранници”, които вероятно тежат поне 20 пъти повече от нея. И рецидивистите, естествено, изчезват.

От друга страна, имаме пак една около 50-килограмова и май тежко невъоръжена женица. Но я накачулват над 20 тежко въоръжени дембели от някакви си служби. Пък тя май не се и опитвала да бяга, за разлика от двамата пандизчии рецидивисти.
Може да е всякаква. Но тази демонстрация на всевластие, граничещо с беззаконие, отива повече на една държава, от която уж отдавна сме се разграничили.

С това свършва и второто ми питане. И отивам към третото.

Видях кохортата от масивни адвокати, която се нагърби със защитата на двете обвиняеми. Гледах по телевизиите и издънките на т.нар. обвинение – бяха повече от доказателствата.

И си спомних за „оня случай” с един бивш министър на отбраната. Дето уж бил „абсолютен престъпник”, да пада на колене пред прокурора и т.н. Плачевният резултат беше, че в Страсбург осъдиха България да плати едни яки пари.

Да ги е извадил от джоба си въпросният прокурор? Не, извади ги бюджетът. А той – това сме ние, редовите данъкоплатци. Сиреч от нашия джоб изтекоха, не от този на прокурора. И май това не е за първи път...

Всъщност нека бъда по-конкретен. Само за 7 „показни” акции срещу корупцията по времето, когато министър на вътрешните работи беше Цветанов, по данни на Института за пазарна икономика България е била осъдена от Страсбург да плати на потърпевшите 222 828 евро.

А според доклад на Министерството на правосъдието 2016 г. ни е излязла „само” едни 960 100 евро като плащания по споразумения с неоснователно задържани и още едни 854 800 евро по осъдителни решения, пак от Страсбург. Сиреч общо 3 549 600 лева.
При това в тази сума не са включени разходите за заплати на съдии, прокурори и полицаи, за бензина на колите им, дори и за хартията за СРС-тата. И въобще - за каквото друго още се сетите.

Ами аз се спирам с питанията си. А пък нека читателите сами да си направят сметките.

Оставам обаче поне с две впечатления.

Първо, че „онези” 70 000 евро, при това неполучени, са доста по-малко като количество от гореспоменатите пари.
И второ, че май отново се връщаме към годините на „който не е наш, не само ще светне, но и направо може да изгори”. И обратно...