Повярва ли Путин на премиера Борисов

По традиция т.нар. ни политическа класа се раздели и по въпроса за резултатите от посещението на г-н Борисов в Москва. За ГЕРБ това било историческа визита, която отваряла врати и проправяла нови пътища. За БСП пък то било направо много шум за нищо, защото премиерът се върнал с празна кошница. Впрочем този същия филм го гледахме и една седмица по-рано, по време на посещението на г-н Радев в Русия. Само че тогава оценките на родните ни политици бяха с обратен знак.

Тъжно! И не по една, а по ред причини. Вместо да се дърлят помежду си, по-логично беше двете враждуващи политически сили да признаят, че всъщност както визитата на президента Радев, така и тази на премиера Борисов имаха една обща цел – да поправят българо-руските отношения, безотговорно съсипани по време на злощастния ни бивш държавен глава. Каквото можа, той направи. Не само ги сведе до нула, но дори си позволи и да заплаши, че ако трябва, ще отиде да брани независимостта на Украйна с шмайзер в ръце и каска на главата. Доколкото знам, последните десетилетия шмайзерите се използват само в руските филми за Втората световна война. А каската на главата би му стояла по-скоро като цукало върху руло от онзи тапет, на който той през 1989 г., макар и комсомолски секретар, уж бил писал лозунги против комунизма.

Е, това руснаците едва ли ще забравят. Даже май и г-н Путин не пропуснал да го намекне на г-н Радев. А ако телевизиите не спират да показват не особено ведрата физиономия на г-н Путин по време на срещата му с Борисов, нека се опитат да вдянат защо ли. Ами много просто – защото именно той назначи през 2011 г. Роско за държавна глава. И сега трябва да сърба попарите, които отрочето му успя да надроби.

Тъжно, второ, защото вместо да се дърлят помежду си, и ГЕРБ, и БСП можеха да сложат ръце на сърцата си (ако имат такива) и да се обърнат към съвестите си (ако въобще разполагат с такива) и да си признаят греховете, които са сторили в българо-руските отношения. Уви, всичките на гърба на клетия ни народец.

През 2007 г. тогавашният президент г-н Първанов триумфално обяви, че с нефтопровода „Бургас-Александруполис”, с „Южен поток“ и „Белене” България щяла да постигне онова, което в бриджа се нарича голям шлем. Да, ама 11 години по-късно ние май сме все още в състояние на голямо капо. И заслугите изцяло са на нашенските политици. За нефтопровода направо не ми се говори. Някакви 20-30 добре платени отвън еколози ореваха държавата, че щял да съсипе природата. Като в същото време отминават с гордо мълчание примерно това, че хотели на самия бряг не носят къде-къде по-големи вреди за нея. За мен поне е извън съмнение, че от добра перспектива „Южен поток” се превърна в една огромна корупционна схема. Ама руснаците също не са начинаещи в тази сфера и лека-полека се насочиха към варианта „Турски поток“. А нашите юнаци започнаха нагло да лъжат, че причината била в отрицателната позиция на Европейския съюз. Да, бе, да. Защо той дума не обели срещу „Северен поток“. Защо и сега, след като Меркел обяви, че започва изграждане и на втора негова тръба, той продължава да мълчи като задник? Ами вероятно защото и тя разполага с як такъв, докато нашите се държат като предници. Оставям настрана факта, че през 2014 г. окончателното (тогава) решение за спиране на строителството на „Южен поток“ българското правителство взе след посещението у нас на някакъв американски сенатор. И взе да обяснява, че втечненият газ от „близките ни” САЩ щял да ни е много по-изгоден от този от „далечната” Русия.

Ами сагата „Белене”? Още в зората на демокрацията някакъв син самозван еколог обяви, че се строи втори Чернобил и че населението е заплашено от радиационна гибел. Не че АЕЦ „Козлодуй” е кой знае колко далеч от „Белене”, пък вече половин век подобно нещо не се е случвало. Но така или иначе проектът втора централа беше сложен във фризера. Опитът да бъде възроден през 2007 г. беше приписан на ядрената мафия, пипалата на която също го били превърнали в корупционна схема. И през 2012 г. тя беше съсечена с мораториума върху строителството. Още повече че площадката се била превърнала в „един голям гьол”, както авторитетно се произнесе тогавашният (и сегашен) премиер.

Шест години по-късно обаче се оказа, че гьолът си е много добре изградена строителна площадка, при това снабдена с всички необходими разрешения. Да, ама поставете се на мястото на който и да било инвеститор, който близо 30 години все едно че гледа известната циганска игра „тука има, тука нема”. И тъй като не става въпрос за стотинки, а за огромни пари, едва ли някой би се решил да инвестира, докато играта не приключи. Е, с визитата си в Москва г-н Борисов май се е опитал да обясни на г-н Путин, че това вече се е случило. Дано и да са му повярвали.

И пак вместо да се дърлят помежду си, къде по-логично беше ГЕРБ и БСП да призоват в парламента министър-председателя за отчет на резултатите от посещението му в Москва. Все пак поне по Конституция ние все още се водим република с парламентарно, а не с премиерско управление.