Петър Волгин: Кой накрая ще се прегърне с Борисов?    

Една от симпатичните черти на сеташните протести е, че са много различни от протестърската бутафория през лятото на 2013 г. Много е хубаво, че днес няма „хепънинги“, „ивенти“ и други подобни пиарски тъпотии. По площадите не се виждат бели рояли, балерини, гологърди манекенки и всякакъв друг подобен кич. Дано тази тенденция се запази. Най-доброто доказателство за автентичността на един протест е тъкмо отсъствието на подобни измишльотини. Те биват измисляни, когато „каузата“ е съмнителна и трябва да бъде продадена на публиката по възможно най-атрактивния начин. Та дано някой се хване. Днешните протести нямат нужда от подобни „подпорки“, защото са израз на естественото недоволство на големи групи от обществото срещу начина, по който се управлява България. И затова не е необходимо да се прилагат рецептите от наръчниците по „цветни революции“.
Друга положителна черта на сегашните протести и че добре познатите „умнокрасиви“ политолози и творци не бързат да ги защитават. Нали помните какво беше през лятото на 2013 г.? Големите телевизии с охота предоставяха ефирното си време на всевъзможни поети, режисьори, актьори, повечето от които известни само в тесния си приятелски кръг. Тогава обаче често ги канеха по медиите, за да изобразят някаква „активна гражданска позиция“. Нищо такова не ги движеше, разбира се. Просто знаеха, че ако заемат „правилната“ позиция, ще получат поредния грант я от „Америка за България“, я от някоя друга чужбинска фондация. Докато подобни лица стоят надалеч от протестите, можем да сме сигурни, че присъстваме на автентични събития, а не на „хепънинг“, сътворен в лабораториите на „градската десница“.
Днес често се среща съждението, че недоволството от управляващите е толкова силно, че е накарало дългогодишни противници от левицата и десницата да забравят големите си различия и да протестират заедно. Вероятно е така. Но още по-вероятно ми се струва следното развитие на събитията. Представителине на „автентичната десница“ ще бъдат първите, които ще забравят за недоволството си от действията на ГЕРБ. Не защото изведнъж ще се изпълнят с любов към управляващата партия. А защото ще искат да влязат във властта, качили се върху раменете на същата тази партия. Няма как да стане по друг начин. „Умнокрасивите“ политици ще влязат отново в министерските кабинети само ако бъдат хванати за ръчичка и заведени там от Бойко Борисов. Твърде малки са им силиците, за да успеят сами. Възможностите им стигат дотам да измислят някакъв „ивент“ от сорта на дебаркирането на някой плаж. От чисто пиарска гледна точка плажният спектакъл в две действия, разигран от Христо Иванов и компания, имаше успех. При това предизвестен. Най-сигурният начин за добра политическа кариера в България или за вдигане на оклюмалия рейтинг е да предприемеш дейстивя, колкото и символични да са те, срещу ДПС и Доган. Преди петнайсетина години именно въз основа на яростното анти-ДПС говорене Волен Сидеров се превърна от журналист в политик. И съвсем резонно плажният освободител Иванов веднага беше сравнен именно с лидера на „Атака“.
Между другото, огромно лицемерие е точно „автентичната десница“ да протестира срещу „частните плажове“. Целият им напън по „освобождаването“ на българска територия е не просто лош плагиат на идеите на Сидеров. Това е крайно шизофренно поведение. Защо? Защото именно десните трийсет години ни обясняваха какво ужасно нещо е държавата. Кълняха се, че държавата е абсолютното зло, което трябва да бъде премахнато, ако искаме да бъдем свободни. Единствено държавата с нейните репресивни институции и бюрократични правила пречела да бъде установено веднъж и завинаги царството на свободата. Разбира се, основен момент в дясната утопия беше, че всичко трябва да стане частно. Не само заводите и земеделските земи, но и образованието, медицинското обслужване, културата. Защото само частното било добро и работещо, а държавното било тоталитарно и губещо. Е, с какви очи сега именно „автентично десните“ протестират срещу такива като Доган, които осъществиха мечтите им? Направиха си частни пътища и плажове, като по този начин сбъднаха мокрите сънища на либералните мечтатели. Всичко е частно. Държавата никаква я няма. Ако десните са наистина принципни, т. е. такива, каквито винаги са претендирали да бъдат, трябва да се радват на Доган и на такива като него, а не да протестират. Всъщност това, че „градската десница“ днес говори с такава ярост за ДПС, съвсем не гарантира подобно отношение и в бъдеще. Тъкмо обратното. Тези хора са доказали, че биха влезли в съюз с всеки, който би им гарантирал влизането и по-дългото оставане във властта. През 2015 г. Реформаторският блок (тогава така се наричаше политическата формация, събрала в себе си надеждите на „умнокрасивия“ протестариат) заговори за постигането на исторически компромис с ДПС в името на толкова любимата им съдебна реформа.
Изобщо няма да се изненадам, ако същите автентично десни заговорят след някой и друг месец за поредния си исторически компромис. Ще забравят недоволството си от ГЕРБ и ще се сгушат в могъщата прегръдка на Бойко Борисов. Даже знам и по какъв начин ще оправдаят поредния си политически лупинг. Ще кажат, че всякакъв друг вариант би отклонил България от „естествения ѝ евро-атлантически избор“. Ще се определят като единствения гарант на задълбочаването на връзките с Брюксел и Вашингтон. Ще размахат плашилото „Кремъл“ и ще заклеймят всеки, който ги критикува, че е „агент на Москва“. Подобни са и опорните точки, които тези дни пускат в публичното пространство и говорителите на ГЕРБ. Като казвам подобни, имам предвид също толкова елементарни. А понякога и направо абсурдни. Само така може да бъде наречена тезата, че настоящите протести били организирани, за да се попречело на влизането на България в чакалнята на еврозоната. Моля!? Вие сериозно ли!? По принцип въпросът с чакалнята и приемането на еврото вълнува един крайно малък сегмент от българското общество. Проблемът на огромното мнозинство български граждани не е дали пазаруват в лева или в евро. Проблемът им е, че каквото и разплащателно средство да ползват, количеството му е крайно недостатъчно. И няма никакво значение дали ще сме на последно място по доходи в лева или в евро. Така че е наистина абсурдно да се търсят някакви сложни и финансирани от чужбина заговори за „промяна на геостратегическата ориентация на България“. В подобни теории вярват единствено активисти на ГЕРБ поради служебното си положение, „умнокрасивата десница“ поради зомбиране на съзнанието, както и свободни електрони като Плевнелиев. Общо взето, така ще изглежда и бъдещата следизборна управленска коалиция. Ето защо да виждаш в „автентичните десни“ алтернатива на Борисов е израз на безкраен политически наивизъм.