Морфичният апокалипсис на Ахмед Доган

Ако някога изпаднете в тежка депресия и животът започне да ви се струва безсмислен, потискащ, безцелен и ужасяващ, не изпадайте в отчаяние и самоубийствени мисли. Винаги трябва да си припомняте, че вашето страдание е нищожно в сравнение с гърча, на който всяка година са подложени депутатите от ДПС. От 2015 г. насам всяка Коледа Ахмед Доган ги бомбардира с поредната политическо-метафизична лекция, изпълнена с морфични резонанси и странни астрални портали, и те трябва да се потят да откриват смисъл, дълбочина и висши наставления в нея. Адът - това е безкрайна лекция на почетния председател на ДПС. В сравнение с това изтънчено мъчение всичко останало изглежда преодолимо, нетрайно, пролетно и направо ваканционно.

Лекцията на Доган вече се е превърнала в медиен ритуал. Всяка година орда от репортери стои пред Сараите и трепетно очаква Голямата новина. Не мисля, че друго философско събитие е в състояние да предизвика такъв интерес и такова количество главозамайващи интерпретации, тълкувания и откровени врачувания. Самото ДПС в дните около Лекцията започва да прилича на таен орден със свой собствен език и йерархии, които трудно се разбират от непосветените. Само си помислете. През 2015 г. Доган дръпна цяло слово за морфичните резонанси, за телепатичното предаване на информация, а после обяви, че не се "ебава" (речникът му запазваме дословно, за да не нарушим квантовите трептения на Вселената), а в резултат от това на тогавашния лидер на партията Лютви Местан му прилоша, разказват, че се хванал за сърцето, а след това цял ден се кри в турското посолство. Очевидно се е изплашил да не би от някое друго измерение да долети цяло ято от демони и съвсем неметафорично да го изпрати на ваканция по своите краища. Вън от шегата - именно онова слово на Доган беше речта на живота му. В нея той остро се възпротиви на посегателствата на Турция върху неговата партия, буквално се опълчи на дългите пипала на Ердоган и някой ден, когато се прави равносметка на виновното време днес, това ще му бъде записано като червена точка.

В България всички като че ли сме хипнотизирани от фигурата на почетния председател на ДПС. Дали заради дългата му и противоречива история в целия преход, повечето от нас са склонни да търсят в неговите думи втори, трети, даже и четвърти пласт. Медиите ровят надълбоко в речите му, както американска корпорация рови в арабска пустиня, за да търси петрол. Струва ми се, че Доган ясно осъзнава това и се забавлява с този процес. Все пак едва ли за един автентичен философ има по-тайно удоволствие от това думите му да бъдат анализирани пространно и изопачавани по най-перверзен начин. А всъщност е точно обратното. Доган обикновено е убийствено конкретен и съвсем не си прави труда да крие какво точно иска да каже. От две години насам например той повтаря, че страната не е готова за предсрочни избори и партията му като марионетка се движи по неговото слово. Тази година ДПС беше в състояние да приключи управлението на ГЕРБ, ако поиска. След 14 февруари, когато БСП обяви, че ще бойкотира парламента, ключът към властта и оцеляването на правителството на Борисов се оказа внезапно в ръцете на Движението. Достатъчно беше една седмица и те да не влизат в зала, за да може ГЕРБ да се срине от власт и предсрочните избори да почукат на вратата. Само че ДПС твърдо следваше повелите на Доган. И всяка регистрация в зала буквално препотвърждаваше управлението на Бойко Борисов. ДПС не са идейна, а ситуационна партия. И речите на Доган го доказват постоянно. При тях е водеща технологията на участието във властта, дори и когато тя е изнесена изцяло зад кулисите, а не определена идея, която трябва да бъде реализирана. За Доган и компания е важно присъствието в коридорите на управлението и само това предопределя цялостното им парламентарно поведение. В този смисъл е безсмислено, а и абсурдно, да търсим дълбинни пластове. Речите на почетния председател трябва да се четат като наръчник за оцеляване, а не като философска притча за геополитическите бури и времена.

Ето защо последната реч на Доган представлява особено явление. Тя е интересен анализ на проблемите, които са се скупчили като буреносни облаци пред България, Европа и света, но в нея дори и да търсим със свещ, няма да открием рецепта за оцеляване. Сякаш талантът на почетния председател се е омаломощил или светът е станал твърде сложен и непостоянен дори и за него. Той правилно констатира, че либералната идея е в историческа пауза, но след подобен извод изпада в една типично либерална заблуда. Тя гласи, че ако рестартираме модела по някакъв начин, ако намерим бърза рецепта за неговото обновяване, проблемите ще се разтворят във въздуха и ще изчезнат от само себе си. Така и не става ясно как ще се рестартира този модел. Очевидно е, че при нивото на политическа конфронтация днес нова Кръгла маса е невъзможна, а и за да бъде зададена такава посока, обществото трябва да е запазило поне минимално ниво на надежда за бъдещето. На 30-ата година от прехода обаче България е застопорена в някакво кошмарно безвремие и политически вакуум, които стават още по-страшни, като отчетем, че навсякъде край нас на Балканите ври и кипи. Това е картината на един политически модел, доведен до всички възможни краища на своето съществуване. Доган обаче наблюдава нещо различно. Според него това е липса на визия, а това раждало абстрактни политически реторики. Този коктейл означавал, че реалните проблеми на хората не се познават.

Ето тук един различен анализатор би открил мотива не за рестарт на системата, а за нейната цялостна подмяна. Големият въпрос е защо политическите партии не са в състояние да разпознаят реалните проблеми на хората. И тук трябва да се върнем към генезиса на всичко. Към началото на тези прокълнати 30 години, в чиято киселина всеки ден обгаряме и се тормозим. В България политическите партии възникнаха още от самото начало като проект. Не като нещо естествено, органично и смислено, а като абстрактни схеми, които да покрият цялата обществена територия. Не реални формации, а инженерно ГМО. Това предопределя и нивото на политическия разговор у нас. Имаме десница, която в нито един момент не се опита да реши конкретна икономическа задача, а с удоволствие се плацикаше в темата за антикомунизма, доведена до абсурд. БСП, която единствена имаше реални корени, също се отдалечи от тях и предпочете дълго време да си играе с политически абсурди като "социаллиберализма", които като тумор я лишиха от реалната ѝ политическа тежест. И не на последно място - имаме ДПС, партия, която се засънува като флагман на либералната идея, въпреки че нейният основен електорат е всичко друго, но не е либерален. И тук не говорим за морално-етичните спецификации на тази идея, а за конкретните ѝ икономически измерения. Един електорат, който трябва да получи социални отговори на своите проблеми, с години гласуваше за една групичка от милионери, които, буквално казано, нямат нищо общо със своите избиратели. В речта на Доган срещаме нещо като разбиране за това. Той ненапразно се опитва да говори за "социален вектор", който щял да става все по-важен и значим, само че отварянето на тази тема е безнадеждно закъсняло. Именно изкуственият характер на политическия модел роди чудовището ГЕРБ и буквално прекара страната през ада на най-десните и нечовешки икономически експерименти. Заради това ми се струва, че Доган наистина е зациклил като анализатор, защото се опитва да лекува тежък рак с аспирин. Той е като проповедник, който усеща бурята, чува нейния тътен, но представа си няма как може да предложи чадър на всички засегнати или някакъв подслон, за да бъде избегната тя. Това е красивото на либералните илюзии, които днес наблюдаваме като заболяване по целия европейски континент. Либералните анализатори са големи майстори да описват днешната реалност просто като кратка аномалия, която ще мине самичка. Опитът показва, че това няма как да се случи.

Ако трябва да търсим някакво реално предписание за политическо действие в думите на почетния председател на ДПС, може да открием само едно. Той буквално се отказва от идеята, че предсрочни избори не са необходими и отваря вратата за действие за предсрочен вот. Може би ще видим как парламентарното поведение на ДПС се променя, но проблемът е, че ако бурята връхлети, ДПС ще е една от първите партии, които ще бъдат залети от мътната вода. Защото с течение на времето тази партия приюти всички онези явления, които възмущават българите и ги карат да гледат с гняв назад и с желание за отмъщение. Много други политически формации платиха цената за своето дълголетие, защото само по едно нещо има консенсус в българското общество - че преходът е провален и токсичен. Единствено ДПС досега минаваше между капките, но времето за разплата идва. Доган е усетил това, но за първи път няма идея как да избяга от това отмъщение. Не твърдя, че голямата промяна ще дойде утре, не ви казвам, че тя ще настъпи със скоростта на спринтьор, наблъскан със стероиди, но хората не искат рестарт и това е абсолютно сигурно. Те искат ново начало, а съвсем не съм убеден, че там ще има място за ДПС. Това вече ще е морфичен апокалипсис. В речта на Доган откривам тази тревога. Уморените коне ги убиват, нали?