В шумотевицата около черно-белите учебници далеч по-важна тема е терорът на издателската мафия.
Държавната "Просвета", приватизирана навремето от няколко тарикати, продължава да бъде почти стопроцентов монополист в производството на учебни пособия.
Опитайте да издадете учебник, съберете авторски колектив и кандидатствайте в МОН. Ще видите с каква стена ще се сблъскате, с какви абсурдни изисквания и уловки...И в крайна сметка поръчката ще отиде за "Просвета". Евентуално за "Булвест" или "Анубис". Дотам.
Ежегодната многомилионна държавна субсидия за учебници попада в ръцете на едни и същи частници вече две десетилетия.
Само за един учебник частното издателство прибира от министерството колосална сума в размер на от десетки до стотици хиляди левове. Те формално се разпределят по пера - за авторски хонорари, редактори, рецензенти, печат, оформление. Все пак обаче всички си знаем, че остава солидна "парса" и за издателя, който така "трасформира" разходите, че да спечели.
Говорим за печалбата единствено от субсидията.
А продажбите? Нали все пак има и продажби? Тиражът на задължителните учебници не пада под 20 000. След търговската отстъпка всичко остава пак за издателя, който - припомням, преди това е бил спонсориран от държавата.
В тази връзка защо учебник с 20 000 тираж, напечатан за около 1,20 лв., трябва да струва 12 лева - при положение че за производството му допълнително се ползва целево държавно финансиране? Цената му спокойно би могла да бъде двойно по-евтина, казвам го като издател.
Но не. Тарикатите искат да сложат в джоба колкото се може повече, и държат изкуствено висока цена. А сега се правят и на популисти - ето ви, клети сиромаси, малко подаяния с черно-бели картинки.
Не би имало нищо лошо, ако "Просвета" не осъществяваше тотален монопол, покровителстван от едни и същи, несменяеми чиновници в МОН, които стават тук министри, ту главни секретари, ту регионални инспектори, ту временно излизат в пенсия - в зависимост от политическата конюнктура.
Вярно, и аз имам издателство за книги, но не го пиша от завист. Никога не съм си представял, че мога да бъда едновременно частник, а в същото време да се издържам изцяло от държавна субсидия. Това звучи като оксиморон, пък и не е лоялна пазарна практика.
Не е луд, който яде зелника, а който му го дава. Не е за бой "Просвета", за бой е държавата, която протежира подобно поведение, тъй като чиновниците в министерството със сигурност прибират комисионни, за да дават поръчките все на едни и същи.
И това е само тъжен щрих от пълното безхаберие на държавата за образованието на нейните граждани, довело до обидния парадокс в Софийския университет да приемат студенти, които дори не са държали изпит там - колкото да запълнят бройките...
