Кирил Добрев може да гръмне като Гергов  

Динамиката на промените в БСП става все по-интензивна. Сякаш се превръща в традиция след всеки пленум на разширеното ръководство на партията да се обсъжда доколко поредните промени ще предизвикат процес на разединение и доколко те представляват принципно обновление. Факт е, че още с избирането си за лидер на столетницата Корнелия Нинова се опита да я събуди от летаргията, в която беше изпаднала с шокова терапия – издигна еднолично непознатия дотогава Румен Радев за президент, след като преди това организира вътрешнопартийно допитване, в което той получи само няколко номинации. След това изненадващо, еднолично и без предупреждение прекрати взаимодействието с АБВ. След победата на президентските избори почувства, че има възможност да се превърне в единствен център на власт в рамките на БСП. Последният извод е и основната причина за непрестанните персонални промени, свързани със знакови фигури за социалистите.

Този тип промени започнаха още в началото на годината, когато Нинова успя да наложи изискването депутатите да не са били в парламента повече от 12 години. Официалният мотив за тази промяна беше обновлението на партията, но неофициалният беше ясен – изхвърлянето на бившия председател Михаил Миков и неговите приближени от парламента, които още след избора на Нинова се обявиха за нейна вътрешнопартийна опозиция. За да изхвърли сравнително безшумно хората на Миков от играта, Нинова се опря на силни фигури в БСП като Георги Гергов и Красимир Янков. И двамата бяха в основата на нейната победа на конгреса, на който беше избрана за председател.

Заедно с разчистването на терена от вътрешнопартийната опозиция тези силни фигури и техните лобита в конгреса на социалистите подкрепиха предложението на Нинова председателят на партията да се избира пряко от членовете. Тази промяна практически унищожи голяма част от влиянието на същите тези лобита, които вярваха, че щом са подкрепили Нинова на конгреса, тя ще бъде тяхна функция. След като й помогнаха да спечели председателското място, да маргинализира опозицията си и да утвърди лидерската си позиция, Гергов и Янков се оказаха извън тясното ръководство на партията. Първият стана жертва на публична екзекуция, а вторият - на процедурна хватка, която не му позволява да е едновременно депутат и член на Изпълнителното бюро. Гергов и Янков бяха елиминирани, защото дойде ред Нинова да се освободи от онези, на които дължи една или друга услуга. По този начин двамата се присъединиха към редиците на вътрешнопартийната опозиция и застанаха до довчерашните си противници Михаил Миков и Янаки Стоилов. А в Изпълнителното бюро на БСП на техните места седнаха хора без реално влияние в партията. Там остана и знаковият Кирил Добрев, който успя да овладее важната позиция на организационен секретар на партията, която досега споделяше с Красимир Янков. Заради тази позиция той се отказа от депутатското си място, което показва истинската сила, която ще получи след поредния пленум.

Въпреки първоначалните намерения на Нинова да отдели парламентарната група от Изпълнителното бюро, тя направи изключения за Стефан Данаилов, Валери Жаблянов, Жельо Бойчев и Драгомир Стойнев. По този начин лидерът на столетницата не изневери на стила си да изгражда правила, които трябва да се спазват от всички, с изключение на тези, за които председателят прецени. Предният подобен случай беше преди парламентарните избори, когато Нинова отряза намеренията Михаил Миков и Янаки Стоилов да станат депутати с аргумента, че са такива повече от 12 години. Стефан Данаилов и Кирил Добрев обаче поведоха листи, въпреки че им оставаха само няколко месеца, за да достигнат до пределния срок. Всички тези действия, разбира се, са опаковани в патетични речи за обновлението и морализаторстване от последна инстанция.

Картината, която се очертава след първата година лидерство на Корнелия Нинова, е, че тя успява да следва ярък макиавелистки стил, при който целта оправдава средствата, а вечните приятелства траят по няколко месеца. Макиавели казва, че добрият владетел трябва да обещава всичко, но да изпълнява само онези обещания, които са полезни за него и народа му. До момента този стил работи за Нинова, защото в резултат на него БСП живна, а тя се утвърди като безалтернативен лидер, срещу когото стои разкъсана опозиция, събрала в себе си разочаровани противоположности като Михаил Миков и Георги Гергов, Янаки Стоилов и Красимир Янков. Докато тези противоположности не се обединят срещу Нинова, а това ще стане трудно, тя може да бъде спокойна за лидерството си.

Въпреки успехите на лидера на червената партия пред БСП продължават да стоят непреодолими стратегически проблеми. Още след падането на комунистическия режим социалистическата партия се превърна във феодална и децентрализирана структура, чиято концепция за лидерство беше балансът. БСП винаги търсеше балансьор за свой лидер и когато го намираше, успяваше да постига определени успехи. Изключение от това правило бяха Жан Виденов, който се опита да централизира властта в партията и да се отърве от влиянието на местните феодали и бизнес лобита, и късният Станишев, който след като се отърва от Румен Овчаров и Румен Петков, успя да изолира Георги Първанов и пое цялата партийна власт в ръцете си. При Виденов опитът за централизация на БСП доведе до вътрешнопартийна война и революционна ситуация в началото на 1997 г. При Станишев поемането на цялата партийна власт доведе до злополучното правителство на Орешарски, след което и самият председател на Партията на европейските социалисти подаде оставка и се оттегли от българския вътрешнополитически живот. БСП не обича централизирането на партийната власт, а децентрализираното състояние, в което с намира традиционно след 1990 г., й пречи да управлява ефективно.

За разлика от Станишев и Виденов, Нинова централизира партийната власт в себе си, докато партията й не е във властта. Дали това ще доведе до различен резултат от този, който постигнаха Виденов и Станишев при опита си да превърнат БСП в лидерска партия, предстои да разберем. Със сигурност обаче няма да се мине без вътрешнопартийна битка и без още жертви на морализаторския тон на Нинова. Впрочем, най-подходящ за отстрел след Гергов и Янков е Кирил Добрев, който се превръща в една от най-влиятелните фигури в БСП и вече е позициониран като втори човек след лидера. Процесът на централизация на властта винаги изисква унищожаването на по-влиятелните фигури, които гравитират около лидера. Отказвайки се от депутатското си място, Добрев би се превърнал в лесна жертва на поредната публична екзекуция в името на морала.

Другият стратегически проблем пред БСП е самоизолацията, в която се поставя. След управлението на Орешарски партията се намира в сложни отношения и хладен мир със стратегическия си партньор ДПС. В същото време в първите дни на новото управление социалистите атакуват най-силно „Обединените патриоти“, които преди парламентарните избори считаха за възможен партньор. По отношение на ГЕРБ бяха дадени ясни знаци, че „голяма коалиция” е невъзможна поне докато Нинова е лидер на БСП. Всичко това, съчетано с факта, че БСП има електорален таван от 1 милион гласа, не дава перспектива столетницата да се види реалистично в управлението в краткосрочен и средносрочен план. Тази тенденция със сигурност ще нагнетява напрежение и ще създава проблеми най-вече в местните партийни структури. Дали Нинова ще успее да овладее тези процеси, като отново обещае всичко на всички, предстои да видим.