Как „Борисов-4“ зависи от ГЕРБ-2

Липсваха ли ви скандалите, уважаеми читатели? В трите месеца, прекарани вкъщи с близките ви, липсваха ли ви компроматите, обясненията, нападките и взаимните сравнения „ама вие гепехте повече“? Е, на мен не ми липсваха, но ако някой все пак е имал нужда от този постоянен прилив на адреналин, причинен от шумните политически разправии – ето, скандалите се завърнаха. А това, както обичат да казват отвъд Океана, е новото нормално.

Друг е въпросът с нивото им, тъй като никой не разбра следното: Ако за едни земеделски производители, в случая гледащи пипер, е предвидена една определена парична маса; ако заради масираните проверки се „хванат“ много нарушители, чиито площи бъдат изключени от подпомагането; ако благодарение на това редовните стопани получат по-голяма част от тази парична маса – демек повече пари на декар, отколкото са очаквали, то можем ли в случая да наречем скандал уверението на министър Танева към активист на БСП „ако непрекъснато говорите само за измами и непрекъснато наричате целия сектор измамници, накрая просто ще ви спрат субсидиите“ скандал?

Не е сигурно. Но по време на война и магарето е кон.

Никой не разбира и следното: Ако една фамилия продаде останалите си имоти и с помощта на голям кредит си купи къща, в която да живее под един покрив, та млади и стари да се гледат и помагат заедно, това скандал ли е?

Отново не е сигурно. Но както казахме – по време на война и магарето е кон.

В тази графа влизат и комичните опити на Васил Божков да въвлече изпълнителната власт в корупционен скандал, бълвайки през фейсбук профила си един безспирен хаотичен миш-маш от объркани и взаимноизключващи се твърдения, рисунки и скрийншотове от телефон. Знам, вика Божков, че чакате доказателства. Ама нъцки. Получавате обаче моя нов политически проект.

Някои нарекоха и това скандал, задавени от вълнение от анти-ГЕРБ ентусиазма си. Жалка история, която нито е магаре, нито пък кон.

С което обаче не казвам, уважаеми читатели, че проблеми в ГЕРБ няма. Напротив.

Нека отново си повторим, че дългият престой във властта създава паралелна реалност на самозабравяне, непогрешимост, могъщество и една особена фантасмагорийна собствена значимост, често надвишаваща милиони пъти реалната такава. Вирнатият нос, показното самочувствие и демонстрацията на власт/привилегии/придобивки дразнят хората все повече и неслучайно на местните избори, провели се в края на миналата година кметове, считани за безспорни фаворити, претърпяха шумни загуби.
Нека отново си повторим, че слабата или неправилна комуникация отваря фронтове за атаки и девалвира политическата стойност на направеното, на свършеното, на построеното. Няма никакво значение какъв пореден грандиозен строеж ни показва Борисов, ако в същия ден КЕВР казва, че заради по-евтиния газ парното ще поскъпне. Което се оказа, че не било баш така, ама впоследствие. След минискандал, след обяснения и след като нервите на хората за кой ли път бяха кипнали.

Нека отново си повторим, че липсата на политическо говорене не може да се компенсира с експертна работа и купчини от скучни за публиката бумаги. Хората искат да чуят идеи. Хората искат да чуят конпепции за изпълнението на тези идеи. Хората искат да чуят заредени с енерегия визионери, които да имат ясно виждане за това каква държава предлагат да построят, в какво общество ни предлагат да живеем и чрез какви политики могат да го постигнат. Хората искат да видят вдъхновяващи идеолози и силни лидери, а не безлични „специалисти“ и скучни „експерти“.

Нека отново си повторим и онзи стар виц, в който безумно красива жена минавала покрай компания приятели. На всички им увиснали ченетата, само един гледал подозрително изпод вежди и цъкал с език. „Какво пак мърмориш дори и подир такава красавица, бе, човек?“, попитали го останалите. „Нищо бе, кой знае и тя на кого му е омръзнала“.
Затова, уважаеми читатели, Бойко Борисов повтори думите на Томислав Дончев за проветряването и нуждата от нови лица и ново поколение политици. Затова, уважаеми читатели, Бойко Борисов отново заговори за дясна политика, за различията с левите партии и политици, за идеология и за виждането си за бъдещето.

Затова, уважаеми читатели, се засилва и усещането, че освен пред (към днешна дата) сигурна пета поредна победа на парламентарни избори ГЕРБ са изправени и пред тежки предизвикателства във вътрешнопартиен план – от изхабените лица по върховете на партията, през самозабравили се и намразени от хората местни деребейчета, до предстоящото прочистване на редиците заради обречените политически напъни на прогонения Цветан Цветанов.

Лошата новина за ГЕРБ? Тези проблеми не са никак лесни за решаване, без да напрегнат, както казва Бойко Борисов, структурите по места и редовите членове на партията. Балансирането на местните лобита и групи по интереси, на характерите на местните лидери и на влиянието на организациите по места е процес труден, пипкав и фин. Процес, за който самият Бойко Борисов обективно няма време, и процес, който изисква адски много от хората, овластени да го ръководят. Особено на фона на дефицита на огромен брой вдъхновяващи нови лица и млади лидери и на фона на дебнещия за недоволни и изгонени Цветан Цветанов.

Добрата новина за ГЕРБ? Тези проблеми далеч не са само техен патент. На фона на разбитата от вътрешни боеве БСП, на разделените и изпокарани патриоти, на фона на съставената само от вождове градска либерална общност, в която обаче няма нито истински лидери, нито индианци – петата поредна победа на ГЕРБ на парламентарни избори изглежда вързана в кърпа.

И може би точно това е причината да се завърнем в новото нормално, в рефжима на ежедневни скандали и скандалчета веднага след края на извънредното положение с коронавируса. Всички бият по Борисов с надеждата да им остъпи мястото си, да им предложи сделчица или просто да забележи, че са живи.

Съвсем друг е въпросът обаче накъде ни води това ново нормално и фактът, че всички партии, а далеч не само управляващите, са почти постоянен извор на скандали и разправии.

Защото, когато се сринат партиите, идва улицата.