Дървото Кедъра, снобът Нойзи и гафовете на Петела

Световното първенство по футбол в Русия за кратко поднесе толкова много изненади, че вече може да конкурира по емоционалност дори и роман на Достоевски. От Мондиала набързо бяха изритани всички фаворити, а мисля, че още дълго време много футболни фенове ще преглъщат смутено пред факта, че световният шампион Германия бе изхвърлен от надпреварата от Южна Корея. Обявеният за божи син Лионел Меси също си стегна куфарите след осминафиналите, на които отборът му попадна с клизма, а малко след това е суперзвездата Кристиано Роналдо отиде да му прави компания в чакалните на летището. Когато и испанците отпаднаха от неслагания от никого в сметките отбор на Русия, мнозина започнаха да гледат на Световното първенство като на богоборческо събитие, което дава късче надежда, че нещата не са предрешени, че всички имат място под слънцето, че спортът все още представлява максимално демократично явление, където нещата рано или късно опират до дух, а не просто до скъпоплатени милионери, които аристократично чакат да им се подаде топка, за да вкарат гол.

И, разбира се, в един разлюлян от политически вихрушки свят всички гледат на първенството и през политическа призма. Видяхме нечувани неща. Цяла Европа като че ли припадна от кеф, когато Германия не се класира, което показва със сигурност само едно - световният рейтинг на Ангела Меркел е сериозно раздрусан и това вещае бури, които тепърва ще виждаме. След като Русия победи Испания обаче, по улиците на Берлин видяхме радостни шествия и развети руски знамена, което е сигурен знак, че нещо във външната политика на Германия не е много наред или най-малкото по никакъв начин не е съобразена с автентичните чувства на народонаселението.

Ние в България получихме един неискан лукс. Да гледаме първенството от естетически кеф, без да ни трепери сърцето, защото нашите национали не се класираха. Заради това средностатистическият зрител и спортен фен получи философското удоволствие да наблюдава Мондиала спокойно, но с емоция, пречупена през погледа на футболните коментатори на БНТ, които внесоха необходимото драматургично оживление. Наскоро видях едно оплакване на Иван Гарелов, че сред спортните коментатори вече няма личности и заради това е трудно човек да ги запомни. С телевизионни легенди човек не може да спори, защото класата на Николай Колев - Мичмана наистина няма как да бъде повторена. Новото поколение от коментатори обаче имаше своите моменти, които ще се опитаме да обобщим тук.

Вероятно специално за Мондиал 2018 се появи и една нова порода от този телевизионен вид – коментатори интелектуалци. Много зрители вероятно са се задавили с бира или са ритнали салатите си от изненада, когато са видели като футболен спец да се изявява Ивайло Цветков, известен с прякора Нойзи. Всеки виртуален пътешественик го познава в съвсем друга светлина - като най-големия десен сноб, който се е раждал някога в софийската градска джунгла. Политическите интервюта на Нойзи са изживяване от астрален мащаб - човек трябва да преминава през тях в скафандър, ако иска да се оправи в джунглата, където е бъкано от "дискурси", "метаактове", "идиосинкразии" и много други паразитни чуждици, прикриваща мисъл, която на моменти е по-объркана дори от спонтанна реч на Цветан Цветанов.

Нойзи е идеалният обект на пародия, защото този инфантилен интелектуализъм, който се опиянява от своята ерудиция, без да е ясно накъде води, е идеалната форма на сатира сама по себе си. И точно заради това мнозина спортни аматьори като мен изхълцаха, като го видяха като футболен коментатор. След това проверих - оказва се, че в мига, в който не чете средновековно издание на Аристотел (подвързано с изящна кожа от времето на Луи 14 в стил "луксозен сецион" и открито в библиотеката на маркиз Дьо Сад), Нойзи специализира футболна запалянковщина. И в част от коментарите се раздаде. Например - всеки път, когато мачовете се играеха в Калининград, той упорито напомняше, че това е старият Кьонигсберг, родният град на Кант, и си пожелаваше футболистите да открият трансцеденталния реализъм на победата. Вън от това можем да кажем основно добри думи за неговия успех и да похвалим прецизния политически усет на тв водещите в БНТ, които нито един път не го поканиха да коментира мач на Русия. Вероятно са подозирали, че Нойзи би се строполил на земята от моментален инсулт като млад философ, получил видение, което отрича напълно теориите му.

На интелектуалния фронт обаче се опита да блесне и обичайното дърво на БНТ - Камен Алипиев-Кедъра. Същият отдавна не крие политическите си пристрастия, фобии и мании. Само преди няколко години човекът колективно се размечта да прасне Бузлуджа с една неутронна бомба, но този път очевидно беше решил да се пази от мечтания за колективно убийство в ефир. Вместо това преди мача Испания и Русия (завършил с абсолютно изненадваща победа за руснаците, за ужас на Александър Йорданов и всички букмейкъри по света) Алипиев реши да прави сравнителен анализ на литературите на двете държави. Испания срещу Русия било все едно да изправиш Лорка срещу Шолохов, каза Кедъра. И после обясни, че Шолохов пишел под диктовката на КГБ и по поръчка на Вожда. Не знам какво общо имаше това с футболната игра и каква аналогия се опита да направи Алипиев, но очевидно литературните му мускули са оказаха съвсем хилави. Защото вероятно е пропуснал да научи, че през 1965 г. Шолохов получава Нобелова награда за литература. Какво? И нея ли са я давали по поръчка на Вожда? И ако приемем, че КГБ е диктувало, значи ли това, че цялото КГБ колективно е получило „Нобел“?

То заради това е опасно да изпадаш в интелектуален размисъл, когато става дума за спортни сблъсъци - това са коварни аналогии с много изходи. Ясно е, че никой не може да издържи цели 90 минути, без да покаже начетеност и политически страсти, но това е все едно да си направиш сепуку.

Специално за това световно първенство в ефир се завърна и легендата Петър Василев-Петела, човекът, който навремето не роди, но повтори легендарната реплика "Господ е българин". На фона на новото поколение той изглежда като Хегел пред Гери-Никол, както би казал Нойзи, но все пак да не забравяме, че гафовете са негов специалитет от първите мигове на екран. Още при първото си включване стана ясно, че Василев е изчислил, че цели 1826 дни не е коментирал мачове, което със сигурност показва, че заточението му се е отразило тежко. Броенето на дните впечатли доста зрители, а дори попадна и в "Господари на ефира", защото доста хора изкоментираха струпването на тази информация върху нещастните им мозъци. Иначе Петела се раздаде в коментирането на мача Хърватия - Аржентина. И сполучи да види гол, преди още да има такъв. Имам предвид, че хвърли в паника доста зрители, но после се оказа, че топката не е паднала в мрежата, а се закачила отвън. Но това е разбираемо - след 1826 дни суша човек бърза да навакса с емоциите, че знае ли кога пак ще му се отвори възможност.

Сред по-неизвестните коментатори обаче също не беше суша. Коментаторът на мача Русия - Египет така търсеше емоцията и контакт с публиката, че сигурно 20 пъти повтори репликата "това изглежда опасно". Спортната публика реагира подобаващо на тази футболна литания. Един от зрителите обяви, че ако беше пил по една малка всеки път, като чуе репликата, сигурно е щял да се докара до положението на Елцин на предизборен митинг. Отделно от това човекът очевидно беше отдаден фен на звездата на Египет Мохамед Салах и всеки път, когато той пипнеше топката, се разнасяха стенания, охкания и надежда, която, уви, не бе оправдана с нищо в реалността.

И разбира се, не липсваха поетичните определения на всяка нация. Така човек може да обогати сериозно политическата си, географска и етнографска култура, като разбере, че хърватите са „шахматистите“, португалците – „мореплавателите“, французите естествено, „петлите“, сърбите, неясно защо, са "плавите", руснаците са обикновено "сборная", испанците - "ла фурия", изобщо това е такъв културен коктейл, че дори само глътка от него може да доведе човек до състояние на ступор. А тук дори няма да се спираме до патетичните фрази и обичайните повторения, защото всеки спортен фен ги знае наизуст. В крайна сметка обаче добри или лоши - това са ни коментаторите и трябва да се научим да ги приемаме с всичките им страсти и емоции. Да, в края на първенството половин България ще си мечтае да гледа мачовете с изключен звук, но нека да приемем и това като част от задължителния ритуал по възприемането на футболната емоция. Все пак кога друг път ще видим Нойзи да коментира философските традиции на Калининград. Като едното нищо може да е вдигнал образователното ниво на нацията и да е накарал случаен зрител да види в кой ли отбор някога е играел Кант...