Волейболна легенда: Матей Казийски е длъжен да се върне в националния отбор

Бившият волейболист и треньор Димитър Каров е роден на 27 ноември 1943 г. и е най-добрият разпределител на 60-те години от миналия век. Участвал е на три олимпиади – Токио`64(5-о място), Мексико`68 (6-о място) и Мюнхен`72, където България е големият фаворит, но след драма в полуфинала заема четвъртото място.

Две години по-рано отборът, воден от капитана Каров, губи от ГДР в легендарния финал на Световното волейболно първенство в София. Още като ученик (11 клас) играе за мъжкия отбор на ЦСКА и взима първата си титла в първенството. Благодарение на неговата магическа техника на разпределител „червените” стават европейски клубни шампиони през 1969 г. Професионалната си кариера завършва след заемането на ръководни длъжности в Кунео – Италия, и ЦСКА.

Сега Каров е пенсионер. Женен е за сестрата на Гунди – Лидия Аспарухова, и живее в родната къща на големия футболист в квартал “Слатински редут”.

- Еуфорията от Европейското първенство по волейбол за мъже в зала “Арена Армеец” отмина и все пак какви са твоите впечатления от нашето участие, тъй като беше сред редовните зрители?

- Този път всичко беше на европейско и световно равнище. Прекрасна зала и организация, ред, невероятна публика и добър волейбол. Възхитен съм от нашия отбор, който показа освен игровите си умения и това, че умее да контактува със зрителите. Нещо, което заслужава внимание. И затова, ето видя се, че хората приветстваха и обичат нашите състезатели дори и когато загубят. Нещо много положително, защото ние българите все гледаме да се критикуваме, да си вадим кирливите ризи.

- Но едва ли ще отречеш, че пак в решаващите моменти на мачовете нашите момчета не успяваха да се реализират?

- Все си мисля защо все на нас ни се случва така, отново и отново. След 45 години! Ето като днес си спомням как в зала “Фестивална” водехме 13:5 на Световното срещу отбора на ГДР и загубихме. Сега пък имахме 2:0 и в третия гейм 23:23 в мача с Франция и пак... загубихме.
 
- В спорта понякога стават много жестоки неща, нали!
 
- Другият неприятен момент е, че пак ни сполетяха много контузии - основни състезатели бяха извън строя.

- А проблемът с Матей Казийски защо не го решаваме, докога ще бъде извън националния?

- Не знам, не знам. Нямам обяснение. Казийски е длъжен да се завърне в националния отбор. Много ми е мъчно за него. Липсва. Бащата на Казийски Илиян е назначен, работи във федерацията. Това е жест. Не трябва ли и той да въздейства на сина си да даде нещо за България. С какви очи гледа хората. Не разбирам подобно поведение. Меко казано.

- Идва ново голямо изпитание за нашия отбор – олимпийската квалификация в Берлин през януари. Какво да очакваме, оптимист ли си, ще отидем ли в Рио?

- Надявам се, но групата ни е много тежка. Ще играем срещу отборите на Германия, Полша и Белгия. А германците, които ние набихте тук два пъти, ще има да ни връщ
ат жестоко, освен това са и домакини. Дано малшансът престане да ни преследва и контузените състезатели се възстановят бързо. И да не забравяме, че през месец май все пак ще имаме още една възможност да се класираме за олимпийските игри. Дано, защото олимпиадата е велик форум, оставя ти спомен за цял живот.
 
Аз съм участник в три олимпиади
 
- Ще успеем ли да се преборим за домакинство на Световното първенство през 2018-а?

- Много е възможно. Показахме на света, че сме добри организатори, че волейболът ни е силен. А и ето вече се обръща сериозно внимание на спортната база, строят се зали в Пловдив, в Русе...

- Но пък вътрешните ни първенства не могат да се сравняват по сила и качество с тези на нашите съперници от Италия, Франция, Германия, нали?

- Така е, въпреки че спортните клубове си създават състезатели, мелницата работи, треньорите ни произвеждат кадри. Виж колко много наши волейболисти играят в чужбина, а това какво означава? Че имаме! И това е радващо. Волейболът е едно цвете в нашата страна, което цъфти със страшна сила. И трябва всякак да му помагаме и поощряваме.

- Какво мислиш за разпределителите, тъй като ти си бил и най-добър в света за своето време?

- Ако аз играех сега, щях да избера съвсем друг стил. Но хората са различни, не можеш да накараш един Георги Братоев да играе като Каров или като японеца Некода примерно. И все пак това, което не му достига в момента, е техниката на подаване на топката, защото дали една вдигната топка е 15 сантиметра по-ниска или по-висока, е от огромно значение за нападателя. Тънкостите са много и те не се забелязват от публиката. Ето, според мен французите на това Европейско играха тактически много правилно и много комбинативно, а това беше благодарение на техния разпределител. Безпогрешен.   
   
Понеже вече си свободен човек пенсионер, какво друго гледаш освен волейбол?

- Най-много тенис, после футбол, Шампионската лига, и всичко, което е спорт. Много ми е приятно. Още съм си левскар, това е футболният отбор на София за мен, макар че като волейболист съм израснал в ЦСКА и така да се каже, съм раздвоен.

Ти си зам.-председател на УС на национален клуб „Гунди”, имате ли изяви?

- Разбира се. И най-активен е проф. д-р Симеон Стойнов, завеждащ сега клиниката по гастроентерология в “Токуда”, който е председател на клуба и е бивш съученик на Гунди.  
Той често разказва на новите ни членове, че пътищата им с Гунди започват от едно място, но за единия са били важни спортните постижения, а за втория златните медали са били наградите от върхове в медицината. Ние продължаваме да се събираме всеки втори вторник в училището по транспорт в кв. „Слатински редут” – там, където е учил Георги Аспарухов. Откриваме в страната и нови клубове. Ето вече и градът на Елин Пелин – Байлово, има клуб „Гунди”. Радвам се, че хората продължават да се прекланят пред неговия талант и личност. Дори ученици от Художествената гимназия изписаха върху стените на къщата, в която е живял, следното: Гунди е велик! По-вълнуващо от това – здраве му кажи!

Елена КОЦЕВА