Проф. Божидар Димитров: Преди да умре, Ванга ми каза, че имам важна мисия отгоре

Миналия месец не беше от най-спокойните за Божидар Димитров. Директорът на Националния исторически музей бе приет в Правителствена болница, като слуховете мигом му приписаха инфаркт. Оказа се тежка бронхопневмония. Тя, разбира се, се оказа ниско препятствие за историка и след няколко дни той бе изписан. Професорът вече отново изпълнява своите ежедневни задължения, още повече че му предстои да изпълни и последната част от своята земна мисия, пророчеството за която отправила преди много години самата Ванга.Какво е то Божидар Димитров разкрива в откровено интервю пред „ШОУ”:

- Как сте? Възстановихте ли се след боледуването, господин Димитров?
- Много добре съм. Пък и не съм бил толкова зле. Малко бяха преувеличили медиите моите страдания, които бяха вследствие на една жестока настинка. 

Получих я в Москва, където се разхождах в началото на март по сако, а беше юнашки студено. Бях тръгнал без връхна дреха от България, защото тук беше доста топло. След това отидох и до Созопол и садих едни череши в градината, които ми бяха подарили, духаше силен вятър и съм донастинал окончателно.

Вдигнах температура 40 градуса

бях си вкъщи. Дойде племенникът ми, който е малко плашлив, и реши да извика „Бърза помощ”. Забраних му, но той излязъл навън и извикал линейка. Докато се усетя, дойдоха едни мъже и жени в бели престилки, вдигнаха ме, натовариха ме на една носилка и хоп – в Правителствена болница. Там върху мен се нахвърлиха, в буквалния смисъл на думата, някакви млади същества в бяла премяна. 

Помислих си, че са самодиви или че вече съм на Оня свят. Оказва се, че това е един стажантски 6-и курс от Медицинския факултет на Софийския университет. 

Човек като има висока температура, е зле, но чак да съм приритвал с крачета – няма такова нещо! Започнаха да ми вливат лекарства. И всяка девойка отговаряше за определен кабел и за определен маркуч, който завършваше с накрайник, включен в абокат, който пък беше забит на китката ми. На другия ден вече нямах температура, но стоях още 4-5 дни, за да ме наблюдават. 

Възползвах се от тези млади, стройни, хубави момичета да проведем дълги, социологически разговори – ще ходят ли в Англия или няма да ходят. Интересно, оказа се, че само 3 от общо 15 споделиха, че го обмислят като вариант. 

Повечето казаха, че искат да останат в България. Искам да благодаря на прекрасния екип на болницата с лекуващ доктор Йорданова, който буквално за 24 часа ме оправи. Оказа се, че съм имал бронхопневмония – едностранна ли е, двустранна ли е, въобще не знам какво значи... Мислех, че ако умра, то ще е от съклет. Но ми докараха джиесема и като започнах да командвам и разпореждам оттам, не се спрях! Свърших няколко работи от болницата. 

- Но в самото начало май е имало съмнение за инфаркт?
- Това съмнение отпадна веднага.

- А диабетът ви оказа ли влияние на състоянието ви?
- Имам много слаб диабет тип 2, при който не се поставя инсулин. Вдигам най-много 9-9,2.

- Продължавате ли да пушите като комин?
- Знам и от други лекари, че няма доказана връзка между пушенето, рака на белия дроб и стеснението на коронарните съдове. Не е хубаво веднага да се спрат цигарите. От 10 цигари до 1 кутия дневно мога да си пуша.
Като се има предвид, че 

преди пушех по 3 кутии на ден

това е приемливо.

- Вярно ли е, че сте стискали зъби в болницата не за друго, а да не направите кеф на македонците, ако се случи нещо с вас?
- Да, така се пошегувах. Но не само заради тях – имам и други работи да върша и да довършвам. Главната работа в моя живот е да възстановя Голямата базилика в Плиска, най-голямата сграда, построена през Средновековието в цяла Европа, най-голямата църква до 15-и век пак в цяла Европа – символ на България и българската национална идентичност. Правителството на два пъти отпуска вече близо 900 000 лв., отделно са даренията. Това е главната работа на оставащия ми живот, защото съм свръшил доста работа и до този момент. Възстановил съм над 30 църкви, 20 военни паметника, няколко музея, между които и Националния исторически музей, защото, без излишна скромност, аз го направих музей. Преди това беше само една изложба. Така се случи, че допреди една година в музея нямаше нито една императорска глава, изведнъж се сдобихме с 5-6 и решихме да ги изложим. 

- Как така императорски глави?!
- Някъде през 1-и век императорите са били обожествявани и всеки град е трябвало да има на централния площад статуя на главното божество – императора. Когато императорите започват да се сменят на 2-3 години, за градските управи станало много трудно толкова често да правят скъпи статуи. И затова измислили хитър начин – като падне от власт императора, сменяли главата с нова! А главата на стария император я хвърляли някъде. За една година иманяри, полицаи и археолози намерихме 5 глави на императори и императрици. 

Вече завършваме експозицията. 

Отделно правим и други промени. Очакваме за Великден да дойде златната женска корона на българските царе, която заедно с мъжката, която вече е готова, ще я изложим в централната зала на музея. Предстои да възстановим и една църква в Лозенград в Турция. Пари липсват, но ще се намерят, тъй като и местната власт иска да има църква.

- Наскоро избухна скандал с романа „Железният светилник” на Димитър Талев. Македонците го преправиха брутално, българите станали „македонци“, а неудобните за Скопие откъси просто били махнати. Имали сте рецепта за такива действия?
- Те правят редовно подобни неща. Предложих нещо много умно. Вместо да влизаме в глупави спорове, да издаваме оригиналите на книгите на литературен български или дори на македонски език. Няма какво да се страхуваме от една писмена форма на един български диалект. Издаваме ги и ги пръскаме безплатно в Македония чрез съществуващите там десетки български организации. И за моя радост видях, че това вече се прави. Едно също често фалшифицирано съчинение е „Български народни песни от Македония”. Те го издават само като „Народни песни от Македония”. Те вече са издадени и разпространени в Македония в оригинал.

Така може да се направи и с „Железният светилник”. Нека четат оригинала, та дори и на писмената форма на един български диалект, македонския, да се убедят, че Димитър Талев е български писател и е описвал живота и борбите на българите в Македония, а 

не някакви измислени македонци

Затова препоръчах да се направи един фонд от доброволни дарения, държавата също да се бръкне в джоба и да отдели 2 млн. лева и да издаваме всяка година това, което македонците фалшифицират в оригинал, и да го разпространяваме в Македония безплатно.

- Взривихте наскоро общественото мнение с твърдението, че мигрантите трябвало да се покръстват. Изяснете?
- Понеже оприличиха това нашествие на мигранти към Европа с великото преселение на народите в Римската империя, казах, че да, прилича много, но има една разлика. Римската империя допуска в границите си петте народа, които я тероризират, но го правят само когато целунат кръста и приемат християнството. Така те с течение на времето стават абсолютно интегрирана част от средата. Затова казах, че не е лошо нашите свещеници да си поразмърдат задниците и да се опитат да водят мисионерска, християнска дейност между мигрантите. На малко хора е известно, че голяма част от тях са християни.

- Наистина ли смятате, че някои мигранти водят деца просто за да предизвикат съчувствие, а тук ги изоставят на произвола на съдбата?
- Агенцията за закрила на детето има такава информация. Това са хора, които имат нечисти намерения, водят деца, които не са техни - купуват ги, отвличат ги и кой знае какво друго. И ги оставят в България да просят по улиците. Тези хора не са бежанци според международното право. Бежанец е човек, който влиза от една страна, която е във война, в друга, коята е спокойна. Те са влезли в Турция, оттам нататък накъде отиват?

- Какво мислите за доброволните граждански отряди, които арестуват и обезвреждат бежанци на границата, като хората на Петър Низамов-Перата, който е в ареста?
- Гледам от законна гледна точка как стоят нещата. Член 279 на Наказателния кодекс гласи, че всеки, който премине границата на неопределено за това място, е престъпник. С две думи, гражданските отряди имат срещу себе си престъпници. И престъпниците са млади, силни мъже, някои от тях измъкнали се или 

нарочно изпратени от „Ислямска държава”

Тези момчета от доброволните отряди не ги обезвреждат, а съобщават на полицията да дойде да ги прибере. Аз съм странджанец, знам, че 90 км останаха без ограда и знам, че много трудно се опазва тази гориста, насечена планина, която няма и централно било. 

Това са просто вериги от хълмове, хаотично разхвърляни... Затова е хубаво да има и местно население, което да помага.

Специално за персоната на Перата, понеже съм бургазлия, знам за бандата на Рижата и съм съгласен с Валери Симеонов, че има криминално минало. Трябва да се подхожда строго индивидуално. Съгласен съм с Бойко Борисов, че тези отряди трябва да бъдат интегрирани по някакъв начин в системата за опазване на границите. Това ни връщало към времената на социализма! А знаят ли хората, които твърдят това, каква е границата между САЩ и Мексико?! Над 3000 км стена, по-висока от нашата, въоръжени рейнджъри патрули, с участието на местното население, което също се въоръжава и помага.

- Филмчето с отряда на Перата стигна до Би Би Си. Връзвали мигрантите със свински опашчици...
- Това не са свински опашчици, а едни въженца, найлонови, и американските полицаи ги имат, защото само белезници понякога не стигат, а и са тежки. Затова те носят и снопчета от т. нар. свински опашчици. Това със свинските опашчици при нас е намек, че посягаме на религиозните чувства на мигрантите. Дрън-дрън! Просто такъв е терминът. Можеше да бъде и котешки опашки. 

- Какви са прогнозите ви, има ли бъдеще новата партия ДОСТ на Лютви Местан, която беше създадена миналата седмица?
- Тази партия е клон на партията на Ердоган в България. Видяхте ли кадри от залата при учредяването? Колко жени имаше? Ако имаше 5-6, пак добре, при 1000 делегати. Изключването на жените от политическия живот евроатлантическа ценност ли е? Там беше турският посланик. Само за момент да си представим какво ще стане, ако българският посланик присъства на учредявенето на някоя партия в Скопие! Невиждан скандал!

Малко пари ще вкарат в България, тези, които им даде Ердоган, да си правят структури, да купуват цигани... Но тази партия ще пропадне на първите избори това са моите прогнози.

- Да ви попитам накрая вие ходили ли сте при пророчицата Ванга?
- Един път тя ме извика по Петко Колев, шеф на Фондация „Ванга”. Беше много странно. Всеизвестно е, че аз не вярвам в тези работи. Не отидох, викам си: „Гледай си работата, тя откъде ще ми знае името?”. Още не бях толкова известен. Но един ден Петко пак ми се обажда: „Абе, ела, защото Ванга чувствала, че ще умре, и искала да ти предаде нещо важно!”.

Отидох при нея, и без това имах работа на границата около Петрич. Ванга ме прие и ми каза, че аз съм определен, като не каза от кого, само посочи нагоре с пръст, да възстановя трите държавни църкви – Боянската в София, „Свети 40 мъченици” в Търново и Голямата базилика в Плиска! И когато това стане и бликне живата вода от Плиска, тогава ке се оправи и България, рече баба Ванга! И добави: 

„Айде, бегай, че ми се спи!”. Излязох, почти смеейки се. Казах си, ето още едно доказателство, че тя не познава. По силата на статута си аз отговарях за движимите паметници на културата, а за недвижимите - църква, манастири, отговаряше Националният институт за 
паметниците на културата. Помислих си: „Тая ме е объркала с някой!”.

Не минаха и 3 месеца и ме извикаха в Министерството на културата и ми казаха: „Добре се справяш с пропаднали музеи!”. И ми дадоха като филиали на НИМ две от църквите, без Голямата базилика!

Откъде знаеше Ванга, че ще ми ги дадат?! Когато това стана, тя вече беше починала... Вече бликна водата в Плиска, мръсниците измислиха, че била мръсна! Не е вярно, при пролетното почистване тази година жена ми намери една бутилка, която съм донесъл, бистра като кристал! Другите две църкви сме възстановили, остава Голяма базилика да завършим до година-две...

- Не смятате ли малко да понамалите темпото все пак след тези болести?
- Ще почиваме цяла вечност, като умрем...

След атентата срещу папата бил на секретна служба във Ватикана

През 70-те години на 20-и век Божидар Димитров проучва архивите на Ватикана, където попада на част от „История на България" на Петър Богдан Бакшев, написана през 1667 г. Намира я в архива на Борджиите
„След опита за покушение над папата всички българи бяха „посъветвани” да си ходят. Българките специализантки се прибраха и ме оставиха „на сухо”, разкрива пред „ШОУ” Божидар Димитров . „Във Ватикана ме помолиха, в неофициален порядък, достатъчно отговорни лица, кардинали: „Кажи в София, че не сме ние тези, които поддържаме обвинението към вас! Италианците и американците са в тази игра!”.

И наистина, неофициалното ембарго срещу България беше страшно, страната започна да закъсва! Аз, естествено, предадох. 

В същото време в посолството пристигна една група от България , която започна да работи и да защитава Петър Антонов - адвокати и други, да обработват италианските медии! Питам ги: „Нещо да помогна?” „Гледай си работата!”. По едно време водещият офицер ми каза: „Да, обмислихме. Ти си единственият във Ватикана, но за нас е по-ценно да вадиш документи. Но щом са те оставили, не са те „посъветвали” да напуснеш, стой си там!”. Но аз пак настоявам: „Какво да им казвам?”. Професорът ми, за да се отърве от мен, вика: 

„Казвай им, че не сме ние!”. И аз, ентусиазиран млад човек, отидох във Ватикана и започнах да дърпам за пеша всеки един и да викам: „Монсеньор, не сме ние! Ако бяхме ние, папата щеше да бъде мъртъв! Секретните служби са единственото, което работи при нас добре!”. А те се оглеждаха и те като нас, там при поповете си е жив комунизъм, дисциплина желязна! Само шепнат: „Знаем, знаем, сеньор Димитров, „студена война”, какво да правим, знаем, че не сте вие!”, продължава професорът.

Един ден вицепрефектът на Ватиканската библиотека и негов приятел Руискар му казал: „Хайде, стига вече, че във Ватикана започнаха да се питат: „Кой е онзи с бялото расо и бялата шапка до Божидар Димитров?”. „Разбрах, че съм прекалил”, спомня си Божидар Димитров.