Поетът Георги Константинов: Боли ме, че хора на перото станаха зависими от човеците с пари

Георги Константинов е автор на над 35 стихосбирки и книги за деца. Творбите му са преведени на английски, френски, руски, полски, гръцки, японски, немски. Работил е като зам. главен редактор на вестник “Народна младеж”, главен редактор на сп. “Родна реч”. В момента издава списание “Пламък”. Бил е депутат в 7-ото Велико народно събрание, заместник-министър на културата, главен секретар на Съюза на българските писатели. 

Неотдавна излезе и есеистичната му книга “Човек за споделяне”, самият автор я определя като “споменна проза”. 

- Г-н Константинов, нека започнем с най-новата ви книга ”Вечно подранил”, която ще бъде и подарък за рождения ви ден...

- Да, идвате във време, когато току-що излезе последната ми засега книга. Новата ми стихосбирка ”Вечно подранил” е някак си по-особена, може би по-драматична. Засилва се в мен усещането, че поезията е нещо, което е последна грижа на обществото. Така че е необходима по-голяма устойчивост на творческия характер. Защо казвам това. ”Вечно подранил” се появи на бял свят в една много трудна за мен година, в която имах немалко писателски изпитания, а освен тях минах и през 4 болници... Сега вече мисля, че, слава Богу, съм добре. Имах тежки моменти, но ето че останаха стиховете ми - сега, като ги чета и препрочитам, са приятна изненада за мен. Защото независимо от неприятностите, които съм имал, аз съм мислил за природата, за приятелите, за човешките отношения, че и за любовта. Искам да подчертая, че подбраните в нея сатирични стихотворения са творби, които вече съм публикувал във в. ”Стършел”. Понякога ме наричат лирикосатирик и то е защото виждам и в най-красивите неща тъмни петна, както и обратното - в най-тежката житейска ситуация усещам светлинките.
 
- Какво ви води обикновено в писането днес?

- Чувството за справедливост, да бъда верен на това, което виждам. Считам, че много важна роля трябва да играе чувството за хумор, защото съвременният човек силно се нуждае от това. Животът ни днес е изпълнен с немалко противоречия и видима несправедливост, направо ще кажа, че не живеем добре. 

Иронията и самоиронията помагат в трудни дни. Аз не съм от хората, които се оплакват, живея като всеки българин, когото срещам по улиците. Нямам лимузина, нямам банкова сметка, нямам обаче и дългове - някак си съм балансирал живота си. 

Духовното богатство е много по-важно и в много случаи се чувствам щастлив, когато се докосна до духовните ценности. Често обръщам очи към шедьоврите на световната литература.
 
Обичам да гледам най-добрите филми на света, обичам много и музиката, израсъл съм в концертните зали, като слушател, разбира се - баща ми беше директор на плевенската концертна дирекция. 

Мои любими композитори са Бетовен, Чайковски, Римски-Корсаков, Лист. Обичам и поп музиката обаче. И най-вече българската поп музика. Неслучайно много от моите стихотворения са вдъхновили наши композитори да напишат песни. Има повече от двеста такива песни... Дори преди дни ми се обади Кирил Маричков, който ми каза, че е написал нова песен по мое стихотворение - ”Безсъние през август”. Приятно ми стана. 
Кога ви навестява вдъхновението?
- Понякога, когато съм в автобуса, в трамвая, понякога в момент, когато не се чувствам добре или съм преживял радостен миг. Обикновено сутрин е моето творческо време, макар че напоследък ставам малко по-късно - по съвет на лекарите. Някои от стиховете ми са писани по среднощ. Не е тайна, преди си водех дневник, май повече от 30 години, но тук ще си призная, че престанах да вписвам в него това-онова. Заради последните стръмни две-три години. 

- А какво още искате да напишете?

- Стихотворения пиша и сега, но много ми се иска да напиша още една хумористична книжка за деца. Събирам кураж, защото знаем максимата - за деца се пише като за възрастни, само че по-добре. 

- Вие самият какво четете сега?

- В момента чета историята на римските императори, и то не само за известните, като Юлий Цезар, Нерон и Калигула. Връщам се и към старогръцките легенди и митове, обичам да чета и неща, свързани с астрономията... Не ходя вече по планините, както беше в по-младите ми години, прекарвам повече време пред компютъра, пред телевизора. 

- Книгите ви са преведени на над 30 езика. Защо не сте богат? 

- Откривам нещо много особено в моята популярност, доколкото я имам - известни са моите книги и стихове, а не самият аз. Спокойно си вървя по улиците, спокойно си влизам в магазините, в кафенетата. 

- Какво ви възмущава в днешното време?

- Корупцията. Виждам как корупцията корозира живота ни. Тя прегърна дори някои мои познати, някои хора на перото. Виждам как те са зависими не само от парите, но и от човеците с пари. Правят всевъзможни компромиси. Искат да живеят не за литературата, а от псевдолитературна дейност. 

Имаше безпочвени доноси за финансови нарушения. След две ревизии стана ясно, че дължим само 9 стотинки, които ние веднага платихме.

- Семейството ви подкрепя ли ви?

- Имам голям син - Константин Константинов, който надхвърли вече 40 години. Завършил е физика, но една изненада - съвсем наскоро издаде първия си роман ”Брегът”. Знаете, че съпругата ми продължава да се занимава с преводи. Така че литературата плътно е влязла в нашия дом и живот. 

- Наближава рожденият ви ден. Как го посрещате и как карате празниците?

- За съжаление, миналата година карах рождения си ден в болница. Сега, надявам се, ще се радвам да си бъда у дома и доколкото ми е разрешено, може би ще изпия чаша вино...