Стефан Софиянски е едно от лицата на СДС и прехода. 10 години той беше кмет на София (от ноември 1995 г. до юни 2005 г.). От 12 февруари до 21 май 1997 г. беше начело на служебното правителство, назначено от президента Петър Стоянов, което сложи край на тежката политическа криза. Макар и с кратък мандат, кабинетът на Софиянски предприе важни стъпки за преодоляване на хиперинфлацията в страната и подготви последвалото въвеждане на валутен борд.
През 2005 г. се кандидатира за депутат на изборите, на които Съюза на свободните демократи (ССД) участва в коалицията ъгарски народен съюз заедно с БЗНС - Народен съюз на Анастасия Мозер и ВМРО-БНД на Красимир Каракачанов. Коалицията печели 13 места в състава на XI народно събрание. Софиянски е избран за депутат и за съпредседател на парламентарната група. След края на парламентарния си мандат през 2009 г. Стефан Софиянски се оттегля от активния политически живот.
Женен е за Алиса Софиянска, с която имат три дъщери – Елена, Ива и Димана. Бившият столичен кмет и съпругата му имат вила в село Поручик Чунчево до Каварна, където прекарват голяма част от годината. Двойката се радва на петима внуци.
На 7 ноември Софиянски отпразнува 75-ия си рожден ден. Ето какво сподели пред „Ретро“ емблематичният политик.
Маргарита Благоева
- Г-н Софиянски, как отпразнувахте рождения си ден?
- Празнувах рождения си ден на няколко пъти. На самия ден бяхме в Троянския балкан, имахме събиране на партията Съюз на свободните демократи (ССД) с общински съветници и колеги от страната. Ние сме като едно общество, покрай политиката станахме семейни, лични добри приятели. Така се случи, че бяхме в Троян и празнувах с тях. После и със семейството си посрещнах рождения си ден. Както се шегуваме, и сами сме си достатъчни. Едната дъщеря е с 3 деца и мъжа ѝ (б. р. Ива Софиянска, която е омъжена за сина на Васил Божков - Антон), стават 5-има. Другата дъщеря има две деца и тя – стават 8. Третата дъщеря още няма потомци, но е омъжена. И ние с Алиса двама, та станахме 12 души. Съвсем сме си достатъчни за компания. Нашите внучета са 4 момчета и 1 момиче.

- Какво е усещането двама от внуците да носят вашето име?
- Е, какво да е? Гордост! Аз не ги деля внуците, но в момента е такава ситуацията, че най-големият и най-малкият се казват Стефан. Най-големият ми внук е вече 20-годишен, следва психология в най-стария университет в Европа, в Падуа. Не знам защо иска да стане следовател, дано се размисли в някакъв момент. Първи курс е сега. Най-малкият и той вече тича след топката. И тримата синове на Ива за съжаление заради баща си са от ЦСКА, само тя е от „Левски“. Аз съм много запален левскар. Ива от дете съм я водил на мачове. Майка й забрани да ходи на мачове и ние се криехме. Но веднъж не можах да отида и един приятел, бивш футболист, я взе, заведе я на мач, пък аз отидох по-късно. И не щеш ли, Алиса видяла, че дават дъщерята на ложата на стадиона и после отнесе боя вкъщи. Аз да не говоря как си изпатих тогава (смее се).
- Правите ли още ракия и вино на вилата ви в Поручик Чунчево?
- Не съм спирал. Не слушам моите приятели, които се шегуват: „Не стига, че ти помагаме да ти берем лозето, ами после трябва да ти пием и виното.“ За мен то е хубаво. Смесвам бяло и червено грозде, поучава се едно вино с доста особен цвят и вкус, защото гроздето е отел. Ароматно, приятно, пивко, леко е моето вино. Аз не слагам консерванти, то издържа един сезон. Каквото не изпия, го варя на ракия след това.
- Политическата ситуация у нас се нажежи, а вие имате опит в „гасенето на пожари“. Не се ли изкушавате да се завърнете в политиката?
- Дразня се понякога, когато нещата не вървят, а за съжаление, у нас е така. Най-вече се дразня, когато виждам как нещата могат да се случат, а не стават. Дразни ме дребнотемието, в което се влиза, че дори малко ме и отблъсква. Политическата среда слезе на много ниско ниво, само речникът в парламента, когато чуете, ви е достатъчно. На мен не ми се влиза в такава среда, а пък и съм на години.
Но, от друга страна, си казвам, че аз с годините имам много по-голям опит и знам какво да се направи, но нямам онази енергия от времето, когато се захванах активно с политика. Затова се дразня, когато започнат да се делят на млади и стари, особено при „Промяната“ го има този тежък синдром да отричат нашето поколение. А най-добрият модел е да се съберат поколенията, да се използва опитът, дори и грешките на по-възрастните, които да се комбинират с енергията на младите. Но това, както виждате, не се получава, има едно противопоставяне.
Много се дразня сега от дебатите за бюджета. Не че той е фантастичен, но изобщо не е страшен дефицитът. Въпросът е да имаш опита да го управляваш. Питате ли ме мен, когато влязох в Министерския съвет начело на служебния кабинет? 240% беше инфлацията тогава! Въпросът е да можеш да управляваш публичните финанси така, че да носят социален баланс, но много по-важно е да доведат до развитие, страната да върви напред, да се увеличава брутният вътрешен продукт. Това, което Борисов не съумя да направи 10 години.
Ние, откакто сме влезли в Европейския съюз заедно с Румъния, сме се закотвили на последното място. И мен ме е яд. Затова, ако се върна изобщо в политиката, ще е с амбицията България да се отлепи от последното място в ЕС. Какви са тези управляващи? Не може толкова години държавата ти да е последна и никой да не излезе и да каже: „Абе, хора, дайте да се мобилизираме, да направим това и това и да се махнем от последното място в ЕС.“
Гледат ни като изоставеното дете на Европа. Последни по стандарт, последни по производство, един българин произвежда най-малко от хората в страните в ЕС. Държави, които влязоха след нас в ЕС, като Хърватия, ни надминаха, че дори и Румъния е по-напред от нас. Сега като ви говоря, се ядосвам
.
- Смятате ли че правителството на Румен Радев има капацитет да се справи с предизвикателствата в социалната и икономическата сфера в момента?
- Струва ми се, че в това правителство липсва екипност. Не усещам екипа, общата амбиция и цел, а това е много важно. Да се работи в обща посока. Отговарят на глупавите нападки на опозицията и се получава една доста нелицеприятна картина. И не се усеща стремежът да се върви напред. Все се оправдават със старото, с това какво е било преди тях. Ами било е, факт, не може да се промени. Знаеш къде си в момента, тръгваш оттам и вървиш напред, не обръщаш внимание и не гледаш назад. Няма тези преди нас, ти си днес на ход и трябва да вървиш напред!
- Вие бяхте кмет на София във Виденовата зима – какви са ви спомените и уроците от това време?
- Да, и след тази зима влязох в Министерския съвет. Аз съм икономист и знам какво трябва да правя. Имах много силен икономически екип, успяхме за кратко време да сключим споразумение с Международния валутен фонд, да въведем валутния борд, което беше най-важно тогава, за да се стабилизира левът. След като той се стабилизира, вече другите стъпки са ясни, за да се работи за развитие на икономиката. Инфлацията ни разсипваше. Бяхме първата държава, на която преведоха първия транш тогава от 650 млн. долара при временно правителство. Разбира се, имаше зърнена криза, имаше криза с горивата, но като затворихме границата със Сърбия, защото имаше много голяма контрабанда с горива – тогава Богомил Бонев беше министър на вътрешните работи, се подобриха нещата. Ежедневието беше борба за всяко нещо.
Взехме и решението за НАТО, което обърна отношението към България, че процесите у нас са необратими. Това наистина помогна, макар че не съм войнолюбив човек. Напротив - много съм миролюбив, не обичам оръжията, даже никога не съм стрелял. Като войник ме пратиха в кеча и не ни дадоха пушки (смее се).
- Сега, слава Богу, ситуацията не е чак толкова ескалирала като тогава, но все пак икономически нещата се влошават…
- Не е ескалирала. Сега имаме един проблем и това са икономиката и земеделието. Ние не се развиваме и не надграждаме. Трябва да вървим напред като надграждаме. Имаме нетни, чисти, пари от ЕС, ние внасяме по-малко, отколкото получаваме оттам. И тези пари трябва да се обръщат в производство, да се балансират земеделието, зеленчукопроизводството, животновъдството, зърнопроизводството със субсидии. На мен ми омръзна да ям турски и гръцки домати! Трябва да се подпомогнат производителите у нас.
- Каква зима ни очаква според вас?
- Българинът обеднява, това е факт. Избързахме с еврото, беше грешка влизането ни в Еврозоната сега. Левът беше един социален буфер. Трябваше да влезем в зоната, но когато държавата е във възход и икономически растеж. Ние нямаме такъв, а приемането на еврото е съществена промяна, която влияе върху икономиката. Като ме питате каква зима ни очаква, трудна ще бъде. Аз очаквам обществено недоволство през пролетта или дори преди това.
Политиката на правителството спрямо цените е буквално посредствена.
- Президентът Илияна Йотова каза в интервю, че се надява Русия да бъде основен фактор в следващата архитектура на сигурност за Европа. Как бихте коментирали думите й, при положение че западните държави определят Путин като агресор?
- Аз не искам да тълкувам думите на Йотова, но има нещо безспорно. Ако тя наистина толкова харесва Русия, президент е, да направи опити и да търси решение на този конфликт. Ердоган се опитва, Тръмп търгува с евентуален мир и се мъчи да го постигне. А ние, славяните, дето сме най-близки и до двата народа, не се опитваме да бъдем посредници в постигането на мир.
Ако президентът ни мисли така, да действа! Да върви при Путин, да върви при Зеленски и да се мъчи да търси решение, да работи за преговори за мир. Едно е да говориш, друго е да вършиш работа – това е.
- Как ви се вижда София като управление в момента?
- За съжаление София влезе отново в труден период. Иска ми се да има повече градеж, нямам предвид строителството. Иска ми се повече развитие в инфраструктурата, но знам, че е трудно, когато не си с правителството и не срещаш подкрепа в собствените си редици. Не му е лесно на кмета Терзиев.

Все още няма коментари