Проф. Анастас Герджиков: Президентът трябва да е начело на нацията в криза, не да се катери по Витоша

Кандидатът за президент проф. Анастас Герджиков, издигнат от Инициативен комитет и подкрепен от ГЕРБ-СДС и БЗНС, разкри в най-честната си изповед причините да започне борбата за поста на държавен глава и първите стъпки, които ще предприеме, влизайки на „Дондуков“ 2.

Защо ученият втвърди тона си спрямо основния си конкурент Румен Радев? За какво иска да дебатира с него и защо той мълчи за словесния им двубой? От кого очаква подкрепа, за да победи на президентските избори?

На тези и още въпроси проф. Герджиков отговори за читателите на ПИК в интервю пред Ива Николова.
 
- Втвърдихте тона, проф. Герджиков. Какво ви тласна към това?

- Аз никога не съм бил мек човек. Аз съм твърд и решителен. Хората решиха, че не е така заради това, че аз предлагам протегната ръка. Заради това, че предлагам всички да се разберем, да се обединим и да не се противопоставяме по изкуствени линии на противопоставяне. Но това не означава, че не съм решителен и твърд. Причината да втвърдя тона не е в някаква концепция на кампанията, а в това, че след шест месеца бездействие това правителство започна да прави такива грешки, че вече е видимо за всеки. Няма тема, по която да не можем да кажем нещо сбъркано. Преди малко чух как един от потърпевшите ресторантьори изброи дата по дата, месец по месец какво е било сгрешено и коя заповед е поправяла предишната.

- Хората вече са наясно, че не става дума за случайност, за неуправляема криза, а за грешка в управлението…

- О, не. Тук говорим за комплекс от даже не бих казал грешки. Става дума за това, че служебното правителство отначало за разлика от г-н Радев, който може би е имал идеята да има два такива поредни служебни мандата, смяташе, че ще мине някак си, без да прави нищо, и ще изкара 2-3 месеца до изборите, без да свърши нищо, просто обяснявайки как предишното управление е било лошо. Когато се наложи да започне втори мандат това служебно правителство и се оказа, че ще управлява 6 месеца, проблемите изскочиха. Те не могат да се крият половин година. И изведнъж се разбра, че освен упреците това правителство трудно върши нещо друго.

- Вие поканихте отдавна Румен Радев на дебати. Отговор нямате до този момент?

- Нямам и това ме учудва. Аз всеки път казвам, че не разбирам този мълчалив отказ, защото г-н Радев би имал предимство на един такъв дебат, той от 5 години е президент. Той има опит, има познания, които аз няма как да имам, и не мога да разбера защо не използва това свое предимство, включително да излезе и да разкаже пред хората за успехите си през тези 5 години. Какво е постигнал… Аз на негово място бих направил това. Всъщност, ако бъда избран, аз бих го правил всяка година.

- Така би трябвало да бъде, но като слушахте позициите му в Брюксел, очевидно има какво да се каже по два изключително основни за България въпроса – присъединяването на Северна Македония към ЕС и нашите условия и т. нар. Истанбулска конвенция, по която има решение на Конституционния съд…

- По отношение на Истанбулската конвенция има решение на Конституционния съд и аз няма какво да коментирам повече, но аз бях избрал други два въпроса – темата за Република Северна Македония, за която вие говорите, и темата за проблемите с недостига на газ в Европа и с цените на електроенергията. По тези две теми аз не мога да си кривя душата г-н Радев има правилната позиция. За Република Северна Македония няма българин, който е на друга позиция, и всяко правителство и всеки президент би казал същото. По темата за цените на електроенергията той каза, поне така твърди, че там е предложил нещо разумно, свързано с цените на емисиите. Аз подкрепям и двете тези на г-н Радев. Въпросът е защо и в двете не е успял? Всъщност, ако слушаме собствените му думи, когато е предложил на европейските лидери темата за цените на емисиите, никой не му е обърнал внимание. А когато разговарял с г-жа Меркел за пореден път, е научил, че тя иска България да спре да пречи на евроинтеграцията на Република Северна Македония. Всъщност двете негови правилни тези трябва да бъдат казани очевидно по някакъв друг начин, за да бъдем чути. Моето мнение е, че един президент с твърда позиция, който може да отстоява българските национални интереси и национално достойнство, би могъл да убеди европейските лидери, първо, че в случая с електроенергията не става дума за специфичен български проблем, всички европейски икономики усещат това. Вече казах на няколко пъти числото – това са огромен брой, милиарди кубически метри газ недостиг за година и половина, 70 милиарда. Мисля, че няма европейски лидер, който да не си дава сметка, че имаме проблем с това, че флиртуваме със зелената сделка в този момент. Европейският път е този. Ние трябва да направим зеления преход. Но не можем да кажем – ще закриваме производства, ще закриваме работни места и ще унищожаваме икономиките си в името на това веднага да направим нещо. Не, нека да спрем за момент, да си поемем дъх, да обмислим нещата и да дадем глътка въздух на икономиките на страните членки. Например с това, което е предложил г-н Радев за емисиите, но също и с много други средства. Аз изброих няколко неща, които дори на национално ниво могат да се направят – може да се намали ДДС, акцизите, както направиха в Чехия, но за тази цел трябва работещ парламент, а не да проваляме непрекъснато преговорите за правителство. Може да се субсидират небитовите потребители, защото, ако те имат проблем, после това се отразява на цените на другите стоки. Можем от 1 януари да помагаме на социално слабите домакинства, защото и те ще имат директен проблем с електроенергията, а отделно от това с другите цени. Можем да осигурим достатъчно електроенергия на пазара. Ако това е невъзможно, можем да ограничим износа на ток. Много неща можем да направим. Аз съм филолог. Представяте ли си човек с познания в областта на енергетиката, с каквито експерти се съветвам, колко други неща би могъл да изреди. Какво прави правителството по тази тема?

- Правителството нищо не прави, а вие вече чертаете програма. Да, вярно, президентът няма правомощия в решаването на такива проблеми, но той има правомощия в консултациите, в обединяването на различните политически позиции, в разговорите с експертите. Кажете по този повод – например много хора смятат, че проблемът в нашия живот е, че така и не се е провела лустрацията. Вие бихте ли настоявали сега с днешна дата все пак такъв закон да има?

- Аз мисля, че е късно за това. Мисля, че трябваше да има лустрация, категорично съм „за“, но тя трябваше да се случи преди 25 години, ако не и повече. Така направиха някои страни, други не го направиха. Сега, 31 години по-късно, ми се струва, че е късно за това. Ще дам пример с баща ми. Той беше човек, който говореше напълно свободно, и поради тази причина много негови „приятели“ говореха за това какво е казал на правилното място. Според запознати досието му беше станало ето такова (показва с ръце – бел. ред.). След 90-а година баща ми не пожела да отиде да прочете досието си и не пожела да види кой какво е доносничил за него. 31 години по-късно трябва да затворим тази страница окончателно. Трябваше ни лустрация, но не я направихме. Това ще доведе само до ново разделение. Късно е за това.

- Но е хубаво да четем страниците, преди да ги затваряме, защото иначе остава една празнота. Знаете ли, разследваме различни случаи. Дългата ръка на ДС продължава да работи, и то много сериозно задкулисно…

- Дано да не сте права.

- Права съм, за съжаление, но те вече са хора в пенсионна възраст. Добре, но има нещо, чиято давност не е изтекла чак толкова отдавна – приватизацията и икономическите престъпления. Виждате колко хора се измъкват, а това беше трудът на тези граждани, на всички нас…Трябва ли да падне давността за тях, бихте ли подкрепили такива законопроекти и бихте ли водили разговори за тях?

- Разбира се. Давате си сметка, че в САЩ има утвърдена демокрация. Поради историческата ни съдба ние сме млада демокрация. САЩ, които имат утвърдена демокрация и върховенството на правото е напълно безспорно, сега заговориха, президентът Байдън преди няколко дни, за битка срещу корупцията. Това е в много по-голяма степен валидно за нас. Ние трябва да започнем битка срещу корупцията и не само сега, а и със задна дата. Има случаи, в които е очевидно какво се е случило преди 10 или 20 години, те не са само приватизацията, има безброй примери за това, мога да ви посоча държавни и общински имоти, които някак си са били приватизирани, конкретни места, всеки от нас ги вижда. За такива неща не трябва да има давност.

- Генезиса на олигархията да видим. Хайде, да не ги наричаме олигарси тези наши новобогаташи. Но все пак това са хората, които държат съдбата ни в ръцете си…

- Тук проблемът не е само финансов. Не става дума само за това да върнем отнетото от хората. Тук още по-важното е моралният смисъл. Основното, което ни разделя в момента, е пълното обезверяване на хората, което е резултат от това, че 30 години загубихме всякаква вяра в справедливостта. Всички смятат, че картите са белязани, че някои хора имат предварително предимство, а други хора нямат никакъв шанс и че няма обществена справедливост. Ето за това трябва върховенство на правото. Трябва всички да повярват, че няма никой над закона.

- Това е добра идея и трябва някак си да се прокара фактически чрез закони. Спомням си, че вие казахте нещо за главния прокурор, че той е спорна личност. Защо смятате това?

- Аз казах няколко пъти, че щом има такива протести, очевидно става дума за спорна личност. Има и много други такива. Моят проблем е с това, че говорим винаги за личности. Аз искам да говорим за правила. Имаме основен закон – Конституцията, трябва да я спазваме. Невинаги я спазваме.

- Вие трябва да бъдете пазител на Конституцията.

- Разбира се. Президентът трябва да е пазител на Конституцията, а ако я нарушава, това е много тежко, защото неговият глас е най-силен и се чува и хората разбират, че законът трябва да се нарушава, което е проблем. След Конституцията идват законите, след това идват други подзаконови нормативни актове. Всички те трябва да се спазват. Трябва да има върховенство на правото. Ако това не се случва, идва корупцията, идва това, че някой може да злоупотреби. Това се опитвам да спрем.

- Не виждате ли връзка между протестите срещу главния прокурор, те са персонални, те не са принципни и именно тази олигархия, за която говорихме? Те май че са пряко свързани…

- Сигурно. Но аз казвах друго, просто може би не успях да го кажа ясно. Правилата са важни за това, защото тогава няма да говорим за отделни хора. Ако днес е главният прокурор, вчера беше друг. Преди 5 години трети. Непрекъснато някой излиза и се оказва най-корумпираният. Аз ви предлагам да не говорим толкова за конкретните лица… Ако някой е корумпиран, има съд, нека да си понесе отговорността. Но по-важното е да имаме такива правила, че да не допускаме на сериозни постове хора, които имат проблем, които са извършили нарушение или престъпление, хора, които не са си свършили работата някъде. А ако имаме такива хора на някой пост, да имаме правила, които позволяват лесно да ги отзоваваме. Тогава няма да говорим за един или друг поименно, тогава ще говорим за върховенство на правото.

- Проф. Герджиков, сам ми подавате темата. Имаме в момента такава ситуация с нарушаване на Конституцията и подаване на документ с невярно съдържание. Става дума за служебния министър Кирил Петков. Само негова ли е тази отговорност и президентът не е ли също погазил закона?

- За съжаление, да. За мен проблемът не е в конкретната отговорност, пак казвам, аз не искам да обсъждам отделни имена. Но в случая с президента – той самият каза преди месец, че е знаел. Ако той беше казал: „Не знаех, подведоха ме“, щях да разбера. Но той казва: Знаех, но реших, че по-важно е друго. Няма как да има по-важно от основния закон. Ако има върховенство на закона, най-важен е върховният закон – Конституцията. И когато това се чува, не само по времето на президента Радев, но и преди, по времето на много други управляващи, че нещо е дребно, за това нарушение да си затворим очите, хората спират да вярват в закона. И сега виждаме ужасяващите последици от това. Един мой приятел скоро публикува данни как в едно изследване са попитали хората бихте ли си купили сертификат, без да сте се ваксинирали, и 30% отговарят „да“. Ето затова говоря за правила, а не за имена. 30% от нас са готови да си купят фалшив сертификат…

- Двама български президенти са играли изключителна роля в кризисни ситуации. И Петър Стоянов, и Георги Първанов. Овладявали са положението. Вие в тази ситуация, в която сега дават много разнопосочни резултати за сформирането на следващия парламент, как бихте постъпили? Какво бихте направили, ако се заинатят?

- Аз се надявам партиите поне малко да са се вразумили след двата неуспешни опита в предишните парламенти, но по-важното е, че много зависи от това накъде ще ги поведе президентът. Партиите наистина влязоха с един списък с кого не искат да работят и комбинирането на тези списъци показваше, че няма как да се състави правителство. Но президентът сякаш ги буташе към това те да останат разединени. Президентът сякаш имаше интерес от това два пъти да не успеем да съставим правителство. Ако аз бъда избран за президент, ще направя така, че правителство да има. Трябва да има работещ парламент, трябва да има работещо редовно правителство. Има как. Сядаме с всички партии, не на формални консултации, а на разговори, които да доведат до това да извадим всички проблеми, всички неща, които ни разделят, и всички неща, които ни обединяват. И след това да видим дали не можем в името на интереса на всички български граждани да забравим за момент нещата, които ни разделят, и да погледнем нещата, които ни обединяват. Да ги изброявам ли за пореден път – върховенство на правото, качествено образование, достъпно здравеопазване, социални политики, във външната политика гръбнак и отстояване на националното достойнство. Кой българин няма да застане зад тези неща? Можем да накараме партиите да работят заедно. Вече толкова пъти се шегувах – има институции, които, докато не излезе бял дим от комина, не излизат от стаята.

- Провокирате ме да ви кажа: Убедете ме да гласувам за вас. Какво от това, което е Румен Радев, не сте вие?

- Основното за мен е обединяването. Президентът има двайсетина правомощия, описани в Конституцията. Преди всички тях сякаш с най-големи букви е написано на първо място: Президентът е олицетворение на единството на нацията. И сега в тази ситуация на политическа криза, която веднага доведе и до ценова, която съвпадна със здравната криза, не дай Боже, да влезем в икономическа, разбираме защо авторите на Конституцията са написали това. Това, че президентът дава гражданство или че помилва, очевидно не е централното му правомощие. Най-важното е да обедини всички зад себе си и да ги поведе към нещо, което е правилният път, към нещо, което след дълги обсъждания ще намерим. Към нещо, което е общата ни визия и националният ни идеал. А не да ни поведе в различни посоки като орел, рак и щука.

- От друга страна пък, се питам – понеже сте професор, понеже сте латинист, понеже сте на висотата, към която много хора се стремят, и Алма матер е била във вашите ръце, вие явно няма да правите лицеви опори, няма да се набирате на лостове... Какво ще направите, за да ви погледнем с други очи?

- Понеже много пъти казах, че мога да направя 50 лицеви опори, вчера опитах и се убедих, че наистина мога. Въпросът е, че когато действащият президент прави лицеви опори и се катери по Витоша, това е достойно по-скоро за риалити шоу. И изглежда някак си цинично пренебрегване на истинските проблеми, на драматичните развития в реалния свят. Президентът в този критичен момент трябваше да бъде там, където има нужда от него. Не да се прави една седмица, че няма нищо общо с правителството по темата за здравната криза, а на седмия ден да отиде и да се прави, че им дърпа ушите. Трябваше през цялото време от първия от тези 6 месеца досега той да бъде начело на нацията и да каже: Имаме проблем, в криза сме, хайде да излезем от нея по този, този и този начин. Всеки ден да разговаря с министрите за това и то да става и публично. Това е, което аз бих направил. Дори сега в кампанията аз бих направил това - бих протегнал ръка на всеки, който е готов да говори за бъдещето на България. Нека направим заедно този разговор за това накъде отиваме, кой е новият ни национален идеал.

- И коя е каузата ни, ние забравихме, че имаме национална кауза?

- Аз мисля, че мога да кажа веднага кой е националният идеал. Сега, когато сме освободени, съединени, страна членка на ЕС и НАТО, какво друго ни остава, освен да се стремим към справедливо общество, към просперираща икономика и към духовна нация. Тези три неща трябва да ги обсъдим подробно с всички и да видим зад кои приоритети да застанем, за да ги осъществим.

- Проф. Герджиков, духовността, за която вие споменахте, като че ли това е най-изпуснатото нещо в управлението, в политиката. Може ли да се възвърне? А българинът има афинитет към духа...

- Аз вярвам дълбоко, че българинът има афинитет към образование, към духовност, уважава всички образовани хора, това го има, винаги го е имало. Българинът е искал да образова децата си. Моят прапрадядо, който, макар и богат, е бил просто един овчар, е пратил единия си син да се изучи в Швейцария и той е станал известен лекар там. Няма как да кажем, че българите не уважават образованите. Но духовността запада, защото ние ги поставихме в ситуация, в която хората са напълно обзеверени, напълно отблъснати , борят се за хляба. Дори сега, когато сме икономически много по-добре, отколкото през 90-те години, всички винаги се борим за хляба. Кой е надвил до такава степен на нуждите си, че да може да отдели достатъчно време за духовност? Кой може да каже – днес ще работя по-малко, за да прочета една книга, или утре ще отида на театър, а другиден на опера? Тези хора са малцинство. Винаги е имало елит и хора, които се отдават по-скоро на масовата култура. Но сега тази разлика е станала много сериозна, елитът е намалял до минимум и според мен трябва да направим нещо, за да може всички масово да се заинтересуват от културата и изкуството много повече.

- Една дума напоследък придоби изключителна популярност – почтен. Какво разбирате вие под почтен човек?

- Почтен човек е този, който държи на собственото си достойнство и поради това не нарушава принципите си. Много пъти ме питат дали съм готов на някакъв компромис. Разбира се, че съм готов. Трябва всеки да се опита да разбере другия и малко да отстъпи. Това е приемлив компромис. Но компромиси с принципите не се правят и поради това почтеният човек е този, който има принципи и ги спазва.

- Скъпо ли струва това?

- Със сигурност.

- Вие сте обект на страшни атаки – хакерски, хейт, мразене... Как ги понасяте?

- Аз съм търпелив човек и очаквах нещо подобно. Учуден съм от мащаба. Освен социалните мрежи има няколко сайта, които просто бълват неверни новини. Изобщо не говоря за личните обиди към мен. Бях наречен помак, хомосексуалист, странни обиди. Аз, първо, разбира се, не съм нито помак, нито хомосексуалист, но и не разбирам как може да смяташ подобни неща за обида, ти обиждаш цели части от българското общество. Но освен това се измислиха наистина груби лъжи. Имаше безобразни неща. Някаква граница трябва да има.

- И накрая – първата мисъл, стих, нещо, което ви хрумва ей така и си го казвате и сутрин, и вечер?

- Аз не си казвам стихове сутрин и вечер. Обичам няколко български поети много – обичам Смирненски, Вапцаров, символистите... Но най-много обичам Ботев. Ботев е живял кратко и е направил невероятни неща. Едно от тях е в областта на поезията и това е известно. Няма негово стихотворение, което да не е шедьовър. Включително и по отношение на ритъма – нещо, което не всеки обикновен човек може да разбере. Аз го разбирам, защото съм филолог и защото съм се занимавал с това и защото баща ми се е занимавал с това. Ритъмът на Ботев е уникален в световната поезия. Тук не говорим само за неговия патос като поет. Но Ботев е уникален и защото за кратката си възраст е успял да остави стотици страници с публицистика, които са не по-малко впечатляващи от поезията му. Всеки българин трябва да ги прочете. Все едно, че са писани днес. Ботев е добър пример за това, че трябва да се гордеем не просто с патриотизма си – защото той е очевиден патриот, но и с това, че е бил гениален поет. Българинът е и талантлив. Не е само родолюбец.