Класическият шедьовър на Людмил Стайков „Хан Аспарух” излиза по кината в нова версия  

Филмовият епос „Хан Аспарух” (1981) на кинорежисьора Людмил Стайков съвсем скоро ще излезе отново по кината в нова, дигитална версия. Сензационният проект се случва 38 години след създаването на прочутата трилогия. Трите серии: „Фанагория”, „Преселението” и „Земя завинаги”, са едни от най-гледаните в българското кино въобще, с общо над 10 милиона зрители.
Сега, на базата на огромната по мащабите си трилогия, в която навремето са взели участие над 100 000 души, е създадена нова творба с времетраене около 2 часа и половина. Оригиналният материал е реставриран, монтиран отново, филмът е с чисто нов звук и съвременна визия.
Според киноспецове възкресяването на епоса със Стойко Пеев, Васил Михайлов, Йосиф Сърчаджиев, Аня Пенчева, Ваня Цветкова, Богомил Симеонов, Петър Слабаков и още знаменити актьори ще се превърне в истинско киносъбитие.
 
- Акад. Стайков, легендарната ви филмова продукция „Хан Аспарух” скоро ще излезе по кината реставрирана, в нова дигитална версия. Бихте ли разказали за този мащабен проект и как се появи идеята?

- Става въпрос за реставрация на оригиналния филм, така както е бил заснет, като е използвана най-новата съвременна технология. За пръв път в България се пристъпва към такава реставрация на изображението на оригиналния филм, който ще бъде предаден на Българска национална филмотека. Продуцентът Добромир Чочов, собственик и ръководител на „Доли медия студио”, стана инициатор на този проект и ми възложи, ако аз, разбира се, приема (а аз приех с удоволствие), да направя на базата на моята 6-часова епична трилогия „Хан Аспарух” филм, който да може да се показва в момента в киносалоните и който да бъде с еднократно излъчване. Тоест да може да се събере в два часа – два часа и половина.Фактически става дума за две неща - пълна реставрация на филма такъв, какъвто е бил създаден преди вече 38 години, и  създаването на нов филм с ново заглавие, който се нарича „Ханът и империята” въз основа на трилогията. Тоест използват се материалите, които са свързани с епичната трилогия и се прави съвършено нов разказ на базата на заснетия материал, като се запазва изображението, което е правено при оригинала. Звукът във филма е изцяло нов и е направен спрямо съвременните изисквания на техническото оборудване на киносалоните. Съхранени са само оригиналните гласове на актьорите, които участват, и  разбира се, те са обработени отново с дигитална технология, за да се впишат съвсем органично в новия звук.
Музиката също е променена, участват четирима нови композитори, които се включват в новия разказ, като присъстват и теми от оригиналната партитура на Симеон Пиронков. Но всичко е записано отново, с големи оркестри, с мъжки и женски хор. Предстои „Ханът и империята” да излезе на големите екрани. Става въпрос за нов филм на базата на старото изображение, който ще излезе с това ново заглавие и представлява своеобразна съвременна епична историческа продукция за хан Аспарух, за създаването на българската държава.

- Това наистина е невероятна сензация и според киноспецове вероятно ще се превърне в най-голямото събитие в родното кино за последните 30 години.

- Чудото е, че за пръв път ние пристъпваме към такава реставрационна работа и нейното използване, което досега се е правило само в чужбина. Заради това беше внесена апаратура и технология и най-приятното за мен, че от всичките стойностни филми, които съществуват в българското кино, продуцентът избира да реставрира точно „Хан Аспарух” и да вложи цялото си усилие, финансово и организационно, за да запази за поколенията трилогията, от една страна, а от друга - да може съвременният зрител да види в една съвсем допустима дължина целия филм, разказан по друг начин.Добромир Чочов направи нещо различно и ново, което е запазване на най-ценното, което имаме в киното. При успех на „Ханът и империята” той говори и евентуално да продължи тази своя линия за реставрация и на други български класически шедьоври,  записани в нашата история на киното.

- Едно време вашата трилогия беше гледана от милиони. Новият филм „Ханът и империята” има ли шансове да постигне отново огромен зрителски успех?

- Какъв ще бъде резултатът, трудно мога да говоря. Аз мога да говоря само за фактите до този момент.

- Излизането на „Ханът и империята” има и друго значение. След всички над 30-годишни мъки във филмопроизводството ни той ще може да послужи и като един урок по кино.

- Дано да има и тези качества да възбуди малко и самочувствието и да покаже, че имаме професионализъм в това отношение, който не отстъпва в никакъв случай на добрите образци от света. Особено постиженията на актьорите, които са забележителни. След като отново работих по филма, мога да кажа сега, след толкова време,  какво нещо са направили те! Това са колоси. И аз се вълнувах отново с какви хора съм работил. Васил Михайлов, Йосиф Сърчаджиев, Аня Пенчева, Богомил Симеонов, Джоко Росич, Петър Слабаков... Това са изумителни актьорски постижения.Разбира се, във филма има изненади, които да направят контакт със зрителите в днешно време, а да не стои като архивно заснет преди 30 години. Но ако се получи въздействие, ще бъде колосално, защото обикновено филмите остаряват. Такова изкуство е киното. Веднага си личи, когато е вече отминало време. А се надявам „Ханът и империята” да се възприеме така, сякаш е сниман вчера. Много ми се иска.

- Във времената на остро политическо противопоставяне и на фона на модната напоследък патриотична вълна как ще звучи филмът като послание?

- Рядко се явява филм, който да е обединяващ. Значението, смятам, е това. Каквито и крайности да има в момента, всичко това произлиза от една начална позиция, от която се е тръгнало. Трябва да има държава, за да може да има после каквото и да е разклонение наляво, надясно, на цветове и на всичко останало. Тоест шансът му е в този смисъл, че в него няма противопоставяне с асоциации от по-близкото или по-далечно даже минало. И че оживява един исторически момент, който е в основата на всичко, което е и днес. Защото най-напред трябва да има държава, за да има всички останали институции, които са плод на държавното устройство. Съвременното в този аспект, ако говорим за филма, се състои именно в нещо, което свързва всички, които са на тази земя - с началото.

- Колко време работихте над „Ханът и империята”?

- Година и половина. Горе-долу колкото съм правил навремето шестте часа и половина със снимките. Всяка пионерска работа, всяко ново нещо е съпътствано с много усилия, напрежение, с възможностите, а бих казал и с таланта на огромна група специалисти, хора, които работиха по този филм, които бяха възбудени от факта, че си свързват името с това заглавие, с тази тема. И най-важното – с една приемственост на поколенията. С новата дигитална технология, с новия начин на работа по филмите се прокара мост между една епоха, която в киното вече остава като вчерашен ден. Човек може да направи някакви обобщения, някои изводи от развитието на това изкуство, какви възможности предлага сега.

- Някои актьори и специалисти, работили по филма, вече са го видели на закрита прожекция. Какви бяха реакциите им?

- Хора, които са участвали в създаването на предишния филм, видяха „Ханът и империята” в работни моменти, в отделни етапи и бяха много развълнувани. Аз се страхувах, защото човек е ревнив към това, което е направил, и винаги допълнителна намеса и прочее се посреща с известна съпротива. Но реакцията беше много спонтанна и категорична, че е даден особен нов живот, нов старт, някак нова енергия на онова, което е било заложено преди повече от 30 години.А преди дни направихме вътрешна прожекция на филма в Дома на киното за хората, които са участвали в  оригиналната трилогия, както и за тези, работили по новия вариант. Радвам се, че Васил Михайлов отново ще го види, Йоско Сърчаджиев още не го е видял... Особено държах да поканим наследници на създателите на филма от предишната версия, които вече ги няма. За да могат най-близките им отново да се срещнат на големия екран с човека, когото вече са загубили.

- Кога ще е първата официална прожекция?

- Тя ще бъде съвсем скоро в големия салон на Българската академия на науките и ще бъде посветена на 150-годишнината на БАН. Ще присъстват академици, член-кореспонденти, научни работници, консултантите на филма. Това ще бъде и едно от завършващите събития на честванията тази юбилейна година. Обещах на председателя на БАН акад. Ревалски първата официална прожекция да бъде в нашия салон в БАН, защото там, така да се каже, са в течение на този филм и колегите ми се интересуваха непрекъснато кога ще го видят. Аз съм щастлив, че Академията можа да получи такъв подарък. Защото БАН е не само научен, но и духовен център. Там се представят много книги, правят се изложби, но киното не е влязло. Ето, сега киното влиза, за да обогати панорамата на духовния център.