Спомени от соца: Как се вземаше софийско жителство  

С пълна сила продължава неконтролируемото преселване на хора от провинцията в столицата. Повечето търсят работа, а някои - по-вълнуващ живот. Само че едно време, преди 1989 г., партията се опитваше да застане на пътя на мераклиите да станат софиянци.

Истинска дискриминация към българите беше въведеното жителство, което ограничаваше постоянното заселване на външни лица в големите градове. Причината беше жилищният дефицит. От 1955 г. бе въведено жителство в петте най-големи града: София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе. След това – и в Стара Загора и Плевен.

Така жителите на селата и малките градове бяха поставени в изолация. Имаше обаче изключения и облекчения при прилагането на правилата за жителството. Сред облагодетелстваните бяха например строителите на металургичния комбинат “Кремиковци” и неговите работници, както и работещите в строително-монтажните комбинати. Цената на тази социална облага обаче често бе скъсяване продължителността на техния живот.

Тогава една от хитрините да имаш софийско жителство бе да сключиш брак със столичанин – дори фиктивен, и мнозина се възползваха от това. Моят случай е такъв – приятелката ми беше от София, запознахме се като студенти и след като се оженихме, и аз се оказах горд столичанин.

Имаше и друг проблем - много български семейства бяха принудени фиктивно или ефективно да разтрогнат брака си, за да запазят своите жилищни имоти, които са им в повече според властите, или пък за да придобият второ жилище, с което да осигурят бъдещето на децата си. Такива бяха абсурдите по социалистическо време, но като си помисля, пак си живеехме по-спокойно и по-добре.
 
 
Валери Петрунов, Силистра