За сведение на Фандъкова: Жълтите павета издържаха танкове и бетеери на парадите за 9 септември  

Историята с жълтите павета вече започва да омръзва на всички. Още повече че тя се повтаря на всеки 4-5 години, когато се прави ремонт в центъра на столицата и се налага те да се пренареждат. Да, вероятно вече ги няма онези, старите майстори, които бяха вещи в тази дейност, не само за жълтите павета, но и въобще за павираните настилки. Това не оправдава тези псевдомайстори, дето нанасят повече вреди, отколкото да ремонтират нещо. Безумни са и обясненията, че спирачният път на колите бил виновен за разместването и деформацията на уж ремонтираната настилка.

За сведение на Фандъкова и търсещите оправдание от общината тази настилка с жълтите павета е издържала няколко десетилетия, без да помръдне дори и при мащабните деветосептамврийски военни паради, когато по тях минаваха танкове, бетеери и друга тежка военна техника. А по-паметливите и възрастни софиянци помнят времето, когато булевардът беше централна пътна артерия. По него вървеше целият поток от превозни средства, рейсове, тролеи, товарни камиони, леки автомобили. И паветата си стояха, и тогава понякога ги ремонтираха и пренареждаха. Но това ставаше бързо, неусетно и в никакъв случай не се превръщаше в градска драма. Сега си спомняме и за проточилия се безкраен ремонт на „Графа“, тогава едно находчиво семейство дори си изнесе плажни принадлежности да летува сред пясъчните дюни, създадени по протежение на цялата улица. Въобще тая работа с ремонтите на ремонта започва да идва в повече на софиянци. Уверенията, че ремонтите са за сметка на фирмите не ни греят хич, защото затрудненията по придвижването, вместо да се намаляват, се увеличават с всеки ремонт на ремонта. Да видим и колко ще се проточи ремонтът на Люлинския тунел, за толкова месеци нищо не се е променило в по-добро, сутрин обаче задръстванията са просто кошмарни. А с настъпването на зимния сезон сигурно ще става още по-зле. Девизът „Расте, но не старее“ за столичния град изглежда просто комичен. Животът в него става все по-труден и невъзможен.
 
Светлин Хаджиев, София