Боровец в края на август е по-скоро отблъскващо грозен, отколкото привлекателен планински курорт. Безбройните заведения тип бараки са затворени и стряскат със своя външен вид. За сметка на това се набиват в очите дежурните амбулантни търговци на сергии тип ненужни дреболии, загрозяващи и без това неособено добре уредената търговска част на комплекса. Има и затворени хотели, но по алеите е пълно с народ. Може и да не са постоянно почиващи, но са туристи, привлечени от името на един от най-старите ни планински курорти.
Първото нещо, което се набива на очи, са надписите, забраняващи безразборното паркиране. На пръв поглед това въвежда някакъв порядък, но се оказва, че съвсем не е така. Цените за паркиране варират от 2 лв. на час до 10 лв. Поне това сочат надписите на т.нар. паркинги. За паркинг е определено всяко свободно пространство. Някои са оградени старателно, други, изглежда, са просто присвоени, неясно от кого. Влизаш в платен паркинг и се оказва, че няма не само ценоразпис, но и човек, който да те обслужи и да фиксира часа. Решаваш, че си в нарушение, излизаш и търсиш друг. Намираш някаква кална алея с паркирали автомобили, спираш и веднага притичва някой, който хищно ти гледа в ръцете, за да извадиш пари. Направо ти дерат кожата. А то дори няма никакъв надпис, който да подсказва, че това е платен паркинг. Единственото реално място за паркиране, което действа според правилата, е в началото на курорта, но е доста отдалечено. Неприятно чувство оставя в човек всичко това.
Борислав Стоев, Пловдив
Все още няма коментари