Наблюдавахме протеста на ресторантьорите в центъра на столицата, широко и подробно отразен във всички електронни медии. Първото нещо, което направи впечатление, е, че малцина от протестиращите бяха с маски, хората бяха плътно струпани на малко пространство, без да се спазва никаква дистанция. Викаха, скандираха, надуваха свирки, пееха. Така е обикновено на протестите не само у нас, по цял свят.
Лошото обаче е, че времето е болно, просто не бива така крайно да се нарушават противоепидемичните мерки. Как да повярва човек, че при евентуално отваряне на ресторантите ще се спазват стриктно мерките? Още в края на лятото и през есента виждахме сервитьори с маски под брадата, бармани и готвачи въобще без маски. Всички проявяваме съчувствие и разбиране към хората от бранша, и те плащат сметки, и те издържат деца и семейства. Но защо някои от тях не проявиха последователност, а масово подценяваха и направо игнорираха наложените правила. Сега стоят без доходи и буквално оцелявят. И от страна на управляващите при толкова много обявени мерки защо има хора от този бизнес, които все още не са получили средства за подкрепа в безизходицата на кризата?
И каква е наистина разликата между хотелски ресторант и обикновен ресторант, който не е част от хотел? Защо едното място е много опасно и трябва да бъде затворено, а другото работи, защото е безопасно? Това са въпроси, които остават без отговори и изкарват хората на улицата. Ами ако се стигне до италианския вариант и ресторантите заработят напук на властта? Какво ще правят, на всеки ресторант полицай ли ще сложат? Всичко това трябва да бъде премислено и да се вземат адекватните решения. Едва ли сега, в средата на зимата, някой има интерес от толкова голямо обществено напрежение.
Стоян Тонев, Варна