Защо „Оркестър без име“ е филм легенда    

В неделя за кой ли път по БНТ даваха любимия на поколения българи филм „Оркестър без име“. Излъчиха го по повод 70-годишината на Георги Мамалев. Всеки път гледам с интерес и вълнение този български шедьовър с прекрасни актьори като Велко Кънев, Павел Поппандов, Филип Трифонов, по сценарий на големия Станислав Стратиев и с режисьор Людмил Кирков. И се питам защо няма вече такива български филми, които са направени с талант и с любов за публиката. Може би защото няма такива актьори, сценаристи и режисьори. А защо няма – отговор да дадат специалистите.

Навремето кината се пълнеха, когато прожектираха наш филм, творческите екипи обикаляха страната на срещи с публиката и виждахме на живо някои от големите звезди от малкия и големия екран. Сега такива великани нямаме. Мощни силни таланти като Любомир Кабакчиев, Гец, Васил Михайлов, Йосиф Сърчаджиев, Наум Шопов...
Какво стана след избухването на демокрацията, не знам, но не мога да се сетя за нито един нов филм, който да се е запечатал в съзнанието ми. Нито за български сериал, който да съм следил докрай. А едно време вечер заставахме пред телевизора и чакахме епизодите на „На всеки километър“, „Капитан Петко войвода“, „Дом за нашите деца“ и много други. Вместо това сега чакаме да започне турската сапунка, която за съжаление е по-интересна и по-добре направена от българската. Явно киното ни лежи на стари лаври вече десетилетия. Затова е хубава рубриката на БНТ в неделя вечер, от която можем да си спомняме за големи постижения на филмовото ни изкуство.
 
Петър Тошев, Айтос