Заради скока на цената! След 50 години парно ще се върнем на дървата и кюмюра

Ние, пенсионерите, отсега ще се молим следващата зима да бъде по-кратка и по-мека. Щели от първи юли да вдигнат цената на парното. Нищо ново, винаги го вдигат в началото на лятото. До зимата има 5-6 месеца и когато дойдат новите сметки, хората вече са ги приели безропотно. Този път обаче увеличението е просто стряскащо – между 30 и 330 процента искат топлофикационните дружества в различните градове. Да се чуди човек това сериозно ли е, или е неуместна шега.

Някакъв сърдит човек, който се води председател на Асоциацията на топлофикациите пред национална телевизия ни „успокои“, че минимумът на увеличението ще бъде задължително поне петдесет процента, по-надолу не можело да се слезе, за да оцелеят топлофикационните дружества. Ами няма как да оцелеят при тези цени.
А пенсионерите – как да оцелеят?! Със сигурност те няма как да плащат такива нечовешки сметки. И понеже не могат да ползват тока, който също е с непосилни цени, ще мръзнат. На дърва и въглища няма как да се премине, защото панелните блокове не са пригодени за такова отопление. Старите къщи и кооперации са с отдавна компрометирани комини и димоотводни съоръжения. След 40-50 години на парно никой не е в състояние да се върне на дървата и кюмюра от едно време. Ама знае ли човек. Затова и ще се мръзне, с пуловери, вълнени чорапи, шапки на главите у дома – мизерия. Това очаква възрастното население на България. Нищо хубаво не чака и работещите в топлофикациите. Хората драстично ще ограничат потреблението, ще мръзнат не на инат, а просто защото не могат да плащат високите сметки. И самите дружества ще оцеляват, ще произвеждат нещо, което хората ще ползват минимално. Да видим как ще издържат огромните си директорски бордове с космическите заплати. Пък после се чудят защо била носталгията по миналото у старите хора. Просто тогава се живееше по някакъв начин, сега животът е борба за оцеляване.
 
Станимир Недев, София