За пръв път от 10 години някой се сети за мизерстващите пенсионери  

Сегашното пенсионерско поколение – прясно пенсионирани, пенсионери от десетина години и такива, на които им предстои да се пенсионират, сме грамотни и образовани хора, с добро образование и огромен брой прочетени книги през живота си. Просто времето, в което живяхме, беше такова. Образованието беше ценност, учителите ни бяха сериозни хора, а родителите ни контролираха изкъсо. В университетите се влизаше трудно, влизахме след жестоки изпити и завършвахме след сериозен труд и усилия.

Сега в пенсионерското си битие отново продължаваме да четем, да следим всичко, което става около нас. Смея да кажа, че умеем да наблюдаваме, да анализираме обществените процеси и да правим съответните изводи. А и като се знае, че България е обезлюдена, пенсионерска държава, то нашето мнение все повече ще тежи.
Навремето Костов, който получи зашеметяваща изборна победа, направи онова откровено глупаво изказване, че пенсионерите трябва да потиснат егоизма си, и изхвърча от политиката. Сегашното управление от 10 години насам е първото, което се сети за пенсионерите и прави нещо за нас. За пръв път след 2008 г. се заговори за пенсиите и се прави нещо реално в тази насока. Спомням си предишните управляващи при първия си провален мандат непрекъснато мърмореха против Станишев, че вдигнал пенсиите, а пък те трябвало да ги плащат. Техният финансов министър, дето нито апартамент има, нито джип, щом чуеше за пенсии, се втренчваше в журналистите, сякаш са го обидили. Без да съм ляв симпатизант, си мисля, че все пак е добре, че има лява партия в управлението, която прокарва политиката за увеличението на доходите на хората, в това число и на пенсионерите. Нищо, че придворните на бившата власт политолози, антрополози, социолози обикалят овладените от тях телевизии, за да твърдят колко опасно било това, как вдигнатите пенсии ще вдигнат инфлацията. Или без Костов по костовски, за пенсионерите нищо, за властта джипове от най-скъпа класа. Стига толкова, заслужаваме по някой лев, за да не живеем скотски.
 
Асен Измирлиев, Видин