За пенсионерите пари няма, за самолети има  

До гуша ни дойде от генералите по върховете на държавата. Независимо дали са бивши военни или пожарникари, преквалифицирани в полицаи с генералски лампази. Президентът и водачът на най-голямата опозиционна партия пък на всичкото отгоре са и в непрекъсната вражда помежду си. От това губим всички, ама кой да чуе.
Естествено най-губещи са пенсионерите, хората, които едвам свързваме двата края, дето не живеем, а оцеляваме. В едно напоследък двамата са на едно мнение – за закупуването на нови военни самолети. Нищо, че предишните не сме ги видели и на картинка как изглеждат. Хвърлихме едни милиарди, сега ще готвим нови. Сякаш тази съсипана, полуунищожена българска армия ще цъфне и ще върже като някога има 16 годни самолета. Иначе за хората пари няма, минималната заплата расте с темповете на небързащ заникъде охлюв, минималната пенсия пък е подигравка с 30-40 годишния труд на поколения българи. Нито едно българско правителство не е в състояние да се пребори с инфлацията най-вероятно от незнание и неумение да се управлява държавата. Партиите лъжат на килограм преди изборите, а след тях се занимават единствено със своите си интереси.

Затова и са толкова гротескни и в същото време толкова предвидими политическите пируети след изборите. Засега първенството държат бесепарите с избора на председател на парламента и коалицията хартиена бюлетина. Уж се бориха юнашки със седесарите три десетилетия, с герберите последните 12 години, а накрая им пристанаха за срам на всички честни социалисти и хора изповядващи тези идеи. Ами врътката на партията на възхода? И нейният генерал го удари на интереси по въпроса за Украйна. Сега е на път да се разцепи и „Промяната“ и вероятно това ще стане съвсем скоро. А народът да се оправя както може, да си живее на минимални заплати и пенсии. Новите господари янките ще са доволни, че ни пробутват оръжията си, ще си наглеждат слугите политици български. Какво им пука, че тук хора живеят по цял месец с джобните пари на един среден американец. Тъжна българска съдба.
 
Ваня Шишкова, София