Старческите домове във Виена и кой може да живее в тях

Публикуваме текст от фейсбук профила на Марина Де Мео, която живее във Виена. Тя работи в австрийска компания, която управлява старчески домове:
 
Постъпването в старчески дом в България е кошмарът за повечето пенсионери, ужас за техните близки, гузна съвест за роднини и последна спирка за тези, които си нямат никой.

Сега можете ли да си представите пенсионерски дом, в който живеят около 300 човека, всеки в собствен апартамент, голяма зала за закуска и обяд. В същата зала всяка седмица има опера или оперета, или класически концерт, или театър, или стари шлагери, или откриване на изложба… В същия дом, в спортната зала, всеки ден възрастните хора имат гимнастика или в друга зала рисуват или играят бинго, или празнуват нечий рожден ден, или пеят, или си разказват истории и четат интересна книга.

Домът е отворен за всички пенсионери, не само за тези, които живеят в него, а за всички, които следобед искат да си поговорят с някого на чаша кафе и тортичка, да постоят с някого заедно, не сами вкъщи пред телевизора.

Домът е отворен на обяд за всички, не само за пенсионери, а за всички съседи от квартала, които срещу смешна сума получават прекрасен обяд.

Любимо ми е, когато идват деца, ей така, защото са направили нещо по трудово и искат да го подарят на възрастните хора, защото са подготвили две-три песни и искат да ги зарадват, защото при бабите и дядовците е уютно, никой не бърза, всички им се радват, има подаръци, сандвичи и сладки, колкото искаш.

И такива домове са 30 във Виена. И те са финансирани от общината. И независимо каква пенсия получаваш, ти имаш право да живееш в тези домове, защото общината доплаща разликата, която не можеш да си позволиш. Имаш право на достойни старини, имаш право да не си в тежест на близките си, да си спокоен, че има кой да се погрижи за теб.

Цял клас от близкото училище беше при нас. Пак ще дойдат след две седмици, защото в градината ще садим цветя, зеленчуци и билки. Едно от децата ме погледна с грейнали очи и каза: „Тук е супер, ще кажа на баба да дойде и тя“.