Ще ядем ли буболечки по заръка на ЕС

Изненадите, които ни поднасят от ЕС, понякога надминават и най-критичните ни коментари и очаквания . Дискусията за влагането на брашна от насекоми в храните за масова употреба показва желанието да се напредва в тази насока. Преди десетилетия в годините на соца така се опитваха да ни отучат от какаото в шоколадовите изделия. Така се запознахме със соята и соевите продукти, които също се смятаха за някаква суперхрана. През соца имаше и опити за кюфтета и пържоли от соя, но те бяха толкова отблъскващи, че самите управляващи тогава май се отказаха от безумната си идея. Не така стоеше въпросът със сладкарските изделия, бонбоните и шоколада. И българинът не на шега забрави за близо две десетилетия вкуса и аромата на какаото.

Дали сега евробратята ще ни принудят да забравим и вкуса на всички храни, предстои да разберем. На теория прахът от домашен щурец ще може да се влага във всичко – тестени изделия, сладкиши, готови миксове за сладки и солени ястия, паста, шоколад и други. Естествено, никой няма да задължава никого да влага продукти от насекоми, но ще се получи европейско разрешение за това. Прикрито зад благородната цел да се разширява хранителният диапазон с оглед на планетарната пренаселеност. И тук да му мислим ние, българите, дето и сега не знаем дали млякото, сиренето, кашкавалът и другите млечни продукти са от истинско мляко. Не знаем какви са и какво съдържат брашнените миксове на уж апетитните хлебни продукти от големите вериги. За колбасите знаем, че отдавна вече не са това, което бяха – сланини, рога, копита, кожи, вътрешности и отпадъчни продукти. За пастет да не говорим, там пък е ужас. Лютениците без домати и чушки, сокове с ароматизатори. Плодове и зеленчуци, наблъскани догоре с нитрати. И сега към тази мрачна хранителна действителност ще прибавим и буболечките. И като знаем какъв е стилът на работа на производителите на българските храни, нищо чудно де се превърнем в европървенец в усвояването на насекомите и налагането им на българската трапеза. Абе европейци ще ставаме, няма шега.
 
Евгения Станева, Силистра