Сега имаме банани, но липсва чувството, че сме народ    

Картината е създадена от Стоян Венев и се нарича "Селско семейство", 1937. Виждаме човешка сплотеност и разбирателство дори в съня, въпреки очевидната, смазваща немотия. Мога да ви уверя, че тази сплотеност и задружност продължиха и след 9.09.1944 г. и то... И то без да има банани. Защото след 1990-а именно "великата" липса на банани навремето стана олицетворение на всякакви липси в предходните уж мрачни години.

Днес бананите са на всяка крачка, приятели. Живеем в квадратури, далеч надхвърлящи стаичката, изобразена на картината. И молове имаме, и телевизори, и всичко. Но е липсваща вярата в другия. Чувството, че сме едно семейство и един народ. Упованието, че дори насън някой ще те закриля. Както виждате, не опира до парите, нито до квадратурата.

Проблемът е, че част от хората се повеждат по лъскавото и временното. Защото така са ги възпитавали родителите им, защото не са си учили историята, не си помнят героите. И  са готови с лека ръка да сменят, примерно, трети март с някаква друга дата, взета напосоки, но... демократично и евроатлантически ориентирана. Да променят имена на върхове, на празници, на събития, на принципи, залегнали още от времето на дедите ни. Които с кръв са отвоювали пръстта и тревата, по които стъпваме.
И накрая всичко опира до камъка: Ще продадеш ли ти, приятелю, един камень от земята българска за кило банани? Ще харижеш ли народността си за един лъскав мол?
Погледнете отново картината. Колкото и лъскавини да накупим, пак там си оставаме. Оттам идваме и там е силата ни. Един до друг. Гръб до гръб.
 
Е. Златев