Напоследък всички се сблъскваме, особено ако човек живее в голям град, с чужденци, работещи в сферата на търговията, чистотата и на други места. Очевидно е, че вносът на работници вече е факт, и този процес ще се задълбочава още повече. Работодатели продължават да търсят хора за работа и се оплакват, че все по-трудно намират. Затова и се стига до наемането на чужденци, главно от някои бивши съветски републики и азиатци.
В сферата на търговията е очевидно, че в големите вериги много често работят наети от чужбина хора. В същото време има факти, които са смущаващи за нас като общество. Така например около един милион души работна ръка са изгубени за последното десетилетие – от 5 милиона през 2011 г. до 4 милиона през 2023 г. Къде са тези хора, какво е станало с тях? Явно е, че не са се изпарили, напуснали са страната и се трудят вероятно съвсем съвестно както за себе си, така и за чуждите икономики на страните, в които са се установили. В същото време тук творим скандал след скандал, ако се вдигне например минималната заплата с пет лева. То са тристранки, то са преговори, то са изявления по медиите, съпротива, анализи, сякаш ще направят бедните за една нощ милионери, ако им дадат някой лев отгоре върху мизерната заплатица. Ами затова младите зарязват всичко и хукват към терминалите.
А образованието? Резултатите от PISA са катастрофални. А на последния зрелостен изпит по български език и литература 148 училища са с резултати под среден (3). Това означава, че напълно неграмотни хора отиват на пазара на труда. Как такъв да го обучиш, да му повериш в ръцете техника, която изисква висока квалификация. Училищата, от които тези хора излизат обаче, продължават да си съществуват със същите учителски състави, със същите директори и си продължават все в същия дух. Около 200 хиляди души на възраст от 15 до 34 години нито учат, нито работят, нито търсят работа. Живеят на принципа тате носи, мама меси. Карат коли, някои от тях скъпи, обличат се в модерни дрехи, живеят охолно.
Ето тези проблеми най-напред трябва да се решат. Без адекватно образование, без адекватни институции, и не на последно място работодатели, които, вместо да дават прилични заплати, да скачат всеки път, когато стане дума за увеличението с няколко десетки лева на минималната заплата. Понятието работещи бедни е срамно и за страната ни като цяло, но и за бизнеса, който го допуска.
Радослав Киров, София
Все още няма коментари