Онлайн обучението на ученици – пълен провал  

Като гледаме темповете на развитие на заразата в училищата от началото на учебната година, нищо чудно да се стигне до дистанционното обучение отново. Това е нещо, което веднъж премина през българското училище по принуда. Учудващо е, че от образователното министерство отчетоха миналата учебна година като успешна. Всъщност през очите на учителите тя си беше един провал, ако трябва да бъдем честни.

Представяте ли си първолак да учи буквите онлайн? За малките ученици задължително трябва родителско присъствие, което ограничава родителите и ги задължава поне единият да пожертва работата си, за да контролира децата. А това автоматично води до свиване на семейния бюджет. А как изглежда това обучение през очите на учителите? Досега отговор дават само няколко столични директори, които с пращящ от ентусиазъм глас отчитат неслучили се чудеса и говорят за нови образователни постижения. Всъщност учителят изнася урока си, но трудно от екрана може да контролира целия си клас. Учениците са в леглото, хранят се, влизат, излизат, занимават се с всичко друго. Разбира се, има и съвестни деца. А как се изпитва ученик онлайн, който си е наредил един куп пищови на стената зад компютъра? А как се провежда контролно или класно онлайн?

И тези хора от инспектората, които тогава пандемията хвана неподготвени, да не мислите, че оказват някаква съществена методическа помощ на учителите? Ако нещата тръгнат към затваряне на училищата, ще се стигне до същата ситуация. Лятото е проспано, някакви сериозни и съществени указания за онлайн обучение да не мислите, че има. Училищните ръководства контролират до ниво дали учителят преподава по времето, когато трябва да е в час. Ако е в системата, значи всичко е наред. А дали е така? Ето че вече се налага учители да преподават в клас на живо и след това онлайн на карантинирани ученици и паралелки. Това надхвърля законовите разпоредби за осемчасов работен ден на учителя. А той трябва да преглежда и ученически работи, да се самоподготвя. Знаят ли ги тези неща в министерството и инспекторатите? И ако ги знаят, каква методическа и практическа помощ оказват?
 
Елена Кирова, Варна