Не се изявявам като следовател на автобусната катастрофа на магистрала „Тракия“, но не мога да слушам некомпетентни "специалисти" да се изказват по въпроси, които не познават, и да произнасят присъди към невиновни хора.
Моето мнение на шофьор с 54-годишен стаж е, че отговорност за катастрофата носи шофьорът на автобуса. Той е отговорен за хората, които вози, и е трябвало не да гледа и неправилно да реагира на някакъв лек автомобил, който се опитва да го надмине, а здраво да държи волана и без резки движения да задържи досегашната посока на движение на автобуса. А не да даде с рязко завиване с волана надясно тласък, който е бил фатален автобусът да застане за миг на две колела и да стане неуправляем.
И нещо друго много важно. Скоростта 96 км/час, независимо че е разрешена на магистралата, съвсем не е ниска и още повече "съобразена" с пътната обстановка. Това за един автобус е недопустимо висока скорост - особено на магистрала без обезопасяващи странични мантинели вдясно!
Ако аз бях зад волана на автобуса, щях да избутам наляво към средата на магистралата нахалния лек автомобил, мислейки не за неговата ламарина, а за хората, които возя и отговарям за живота им.
Дончо ДОНЧЕВ, Пловдив
4 коментара
Николова
2018-05-03 00:02:51
Отговори
От 1974г съм шофьор. Всеки ден съм зад волана на личната си кола. Никога няма да забравя първия урок на инструктора си, а и на съпруга ми, че каквото и да правя - да се заглеждам на страни, да се накланям, дори да се обръщам назад, не трябва да местя ръцете си и да извивам волана, а да пазя посоката на движението на автомобила. Това ме спаси и при инцидент, при който се скъса полуоска на задното дясно колело на Шкодата която преди много години карах. Колело изхвърча в течащия до шосето дълбок канал, а колата тръгна да се върти. Тогава стисках здрава кормилото и успях да запазя посоката на движение на автомобила, без да натискам спирачка, така както ме бяха учили, и успях да спра, без да се блъсна в насрещно движещите се коли. Случи се, че първата кола, с която се разминах бе полицейска. Те спряха, дойдоха и ме поздравиха за правилното решение и действие. Това се случи на пътя от Пловдив за Пещера. Никога няма да забравя този инцидент. В колата бяхме майка ми, баща ми, сестра ми и аз. Считам, че макар и малката кола да е имала съприкосновение с автобуса, шофьорът, който трябва да е професионалист, не е действал професионално. Вероятно е завъртял рязко кормилото на дясно и това е довело да катастрофата. Според мен, ако е стискал здраво кормилото вероятно е щял да запази посоката на движение на автобуса. Жалко за загиналите и техните семейства. Бог да прости мъртвите. Жалко за шофьорите на двете возила - и техният живот няма да е същият както преди.
Николова
2018-05-03 00:13:25
Отговори
И още нещо - по отношение на пътя. Магистрален път, е този който надеждно е обезопасен. В този участък, където е станала катастрофата / на следващият ден минах от там/ пътя не е обезопасен. Липсва мантинела, а и не само там. Не може банкетът да завършва с дълбока канавка и да няма пред нея мантинела. Някой е преценил, че щом няма урва не трябва да има мантинела. Счел е, че канавката не е опасна, но тя е. Един път е път, когато е добре уплътнен, добре отводнен и добре обезопасен!
Иво
2018-05-03 17:23:10
Отговори
Абсолютно съм съгласен с г-жа Николова!!!
бисеров
2018-05-04 09:20:49
Отговори
ПРАВА Е ГОСПОЖАТА - ВОДАЧЪТ НА АВТОБУСА ОПРЕДЕЛЕНО ИМА ВИНА ЗА ТРАГЕДИЯТА ТОЧНО ТОЛКОВА, КОЛКОТО И МЛАДАТА ДАМА, КОЯТО СЕ Е ЗАБИЛА В ПРЕДНИЦАТА НА АВТОБУСА.