Мизерия и „сигурност“ с БДЖ

Отдавна не бях пътувал с влак, но преди дни ми се наложи да замина за Варна. Сякаш се върнах с 30 и повече години назад във времето. Вагоните бяха почти същите като в моята младост, навсякъде се носеше смрад, страхуваш се да се допреш до нещо, да не хванеш някой бацил. Тотална мизерия. А половината пътници без маски и никой не им казва нищо – уж щяло да има проверки.

Върхът беше, когато влакът спря на малка гара, за да изчака да премине друг. Бяхме последен вагон и зад плъзгащите му се две стъклени врати се виждаха отминаващите релси. Изведнъж кондукторът подвикна към свой колега от малката гара и го пита има ли някаква връв. Че вратите на последния вагон не се затваряли добре, та да ги завържел с още една връв. Не можех да повярвам на ушите си. А тъкмо щях да се запътя към тоалетната в края на вагона. В XXI век вратите на вагона се връзват с връв! И тъй като връв не можеше да се намери, кондукторът каза на колегата си: остави, остави, аз ще ги вържа с торбичката БИЛЛА. Така и не разбрах какво стана накрая, но се ужасих. Каква сигурност за пътниците само! Но защо ли се изненадвам, като знам в каква държава живеем.
 
Венелин Николов, София