Комунистите са се впили като кърлежи във властта и не пускат кокала  

Аман от комунистите. Край нямат, впили са се като кърлежи в управлението на държавата и не пускат кокала за нищо на света. Ляв президент, бивш комунист управлява с назначено от него правителство, в което е пълно или с бивши, или поне със симппатизанти на лявата идея. В опозиция са две основни партии, едната уж го играе евроатлантическа, ама газопровод за чудо и приказ построи на Путин. Другата партия е Столетницата, дето от 30 години търси себе си и своята нова връхна дреха. Толкова дълго се търсеше, че накрая май съвсем ще се изгуби, ще остане само лидерката ѝ с най-близкото си обкръжение.

Пенсиите били вдигнали левите, минималната заплата, безплатни ясли и пари за първия учебен ден. Толкова неща, а пък партията се топи като сняг през април. Още на два-три избора като отидем, нищо чудно и да забравим за модерната лява. Това последното си беше една от най-големите подигравки, пръкнали се от средите на бившите комунисти. Нито лява, нито модерна партия станаха. Бяха просъветска, превърнаха се в проруска и това е май единствената им значителна промяна.

Във врата на социалистите пък дишат онези от партията, присвоила си за свое име най-славния период в българската история – Възраждането. Ако гледат отгоре истинските ни будители и революционери, сигурно се червят от срам, като виждат какви я вършат днешните пишман възрожденци. Издигнали в култ копейката, дейците на партията са против Европа, ЕС, еврото, НАТО и всичко, което имаме, макар и без съвсем да сме го заслужили. Има и една партийка, наричат я Възхода, която е готова да даде винаги едно рамо, няма значение на кого и за какво, важно е да е възходителен пътят ни нагоре и напред. За жалост, напоследък уж все вървим, пък като се огледаме, все на същото място сме си. А това е резултатът от дейността и управлението на прикрито или открито левите ни управленци. За десни няма и смисъл да говорим, те отсъстват. Затова и сме на това дередже. Нищо, че били вдигнали пенсиите, заплатите и другите работи. Да вземат да се вдигнат всичките и да се махнат, ама де тоя късмет.
  
Михаил Славков, Варна