Какъв Шенген, какви пет лева! Не народът, а политиците ни са лошият материял – и в Европа го знаят  

Темата за Шенген е нагледно доказателство за пълното разминаване между интересите на политиците и обикновените хора. Около един милион работещи бедни на минимална заплата, повече от два милиона пенсионери, огромната част от които са на минимална или близка до минималната пенсия. Тези хора се чудят не как да живеят, а как да оцелеят. Я си представете семейство с деца, от което единият родител работи на минимална заплата, а другият е безработен. Какъв Шенген, бе господа, какви пет лева.

Знаете ли, че в големите градове има хора, които съвсем умишлено не ползват градския транспорт, за да не харчат пари за билети? Защото едно отиване до Женския пазар в София примерно с две превозни средства означава да се платят 6-7 лева само за билетчета. И хората вървят пеша. А така е навсякъде в страната. Знаят ли политиците колко трудно е да направиш избор между това за какво да дадеш пари – за лекарство, за храна или за топлина? В парламента май не знаят как живее огромна част от българските граждани. Да, ама в Европа знаят и затова мястото ни е в задния двор.

Много наши сънародници, живеещи в чужбина, знаят истината за българското дередже и напълно са скъсали с българските си корени. Кой иска да се върне в мизерията и беднотията. За 30-те години след промяната от 1989 г. вървим все по-надолу, вече не сме сред най-бедните, а сме най-бедната страна. Съсипано образование, здравеопазване, което се крепи само на ентусиазма на голямата част от лекарското съсловие, политизирана култура, социални грижи, превърнати в политически коз за поредните задаващи се избори. Партийни лидери тип тоталитарни вождове, нетърпящи възражение и чуждо мнение, партийни клики, интриганти, кариеристи – тези хора наричат себе си политическа класа. И мафии – не една, множество във всички области на живота – строителна, медицинска, фармацевтична, горска, транспортна, каквато се сетите. Катаджиите те спират на пътя с въпроса какво правим сега, сещате се, нали. Това е положението. Не, не сме ние лошият материал, вие, политиците, сте. И си го знаете, сега разбрахте, че и в Европа го знаят.
 
Михаил Кръстев, Пловдив