Гавра с Народния театър, дядо Вазов и героите ни

Гледам в последния брой на вестник „Ретро“ от 14.11.24 г. отпечатана статия от някой си Валери Христозов от София, възхваляваща „гениалните“ Малкович и Бърнард Шоу и хулеща народа ни, който реагира адекватно на експеримента да се види докъде ще стигне търпението му.

Че това е експеримент, засягащ достойнството на народа ни, говорят най-напред избраните дати на представленията. „Великият“ Малкович /масон от сръбски произход/ бил много ангажиран и затова имал възможност да похули народа ни само на специални дати - премиера на 7 ноември, деня на боевете при Сливница, при които младата българска войска изненадва цял свят с героизма си и размазва сръбския нашественик, следващите дни и накрая - на 26 и 27 ноември /деня на Ньойския диктат!/. Разбира се, ръководството на театъра, в лицето на директора, се съгласявя с двойната гавра, въпреки предупрежденията отпреди няколко месеца, че това е обидно за българския народ и ще предизвика негодувание и протести. Ама той, директорът, не знаел, че това са важни дати. Ами какво знае този висок интелектуалец, да попитаме, като иска да става директор? А на Малкович е платен голям хонорар.

Напоследък се убедихме  от доста разкрития, че в театралните ни среди са се вихрели практики, съвсем не подклаждани от духовната атмосфера на високото изкуство... Затова представителите на тази гилдия нека бъдат по-смирени, защото местоработата им не им дава право да наричат сънародниците си „говеда“ и др. подобни. Освен това, гледайки по телевизията диалога на директора Василев и Ангел Джамбазки във фоайето на театъра, чух директора да казва, че „партньорите“ им настоявали пиесата да се играе. Кои ли ще са тези спонсори - партньори? Като се поразровим, виждаме между тях „Америка за България“. Нима? Тези другари не знаят ли, че Бърнард Шоу е бил поклонник на евгениката /създадена, между впрочем, в САЩ/ и на Хитлер? Възхвалявал е и диктатурата на Сталин. Но да оставим влеченията на този автор и на хубави пиеси. Пиесата „Оръжията и човекът“ е била свалена преди век поради протест на българските студенти /а не някакви баби/ даже във Виена и Берлин. Писателката Мерсия Макдермот, голяма приятелка на България, доказала го с написването на изключителни исторически романи за Левски и Гоце Делчев, още в края на миналия век предупреждава, че в България би настъпила революция, ако се постави тази пиеса. Независимо от това, че пиесата е слаба, а както се видя, и постановката е такава. Но парите си ги взеха...

И така, в деня на премиерата на тази гавра с Народния ни театър, с дядо Вазов и нашите герои, бяхме пред театъра - аз и съпругът ми. Никой не ни беше „организирал и насъсквал“. Даже Ивайло Шопски беше подготвил доста миролюбива постановка и служба от духовници. Видях много интелигентни хора - мъже и жени в различна възраст. Имаше и патриотично настроени младежи. Виковете „Оставка“ бяха съвсем заслужени. Не видях „женици, зарязали недопечените си баници, миришещи на чесън и запръжки“/а не на съмнителен морал!/. Макар, че събитието заслужаваше да се зареже всякаква работа и да се покаже, че българският дух е жив. Прибрах се удовлетворена и с надежда, че все още сме „ДЪРЖАВА НА ДУХА“, макар и в нелегалност.
 
Доцент д-р Юлияна Пешева