Дерат кожата на бедния българин с високи цени, държавата бездейства  

В условията на жестока криза и брутална инфлация прави впечатление, че държавата в лицето на служебното правителство и президента не прави нищо за укротяването на цените. Войната в Украйна даде тласък на инфлационни процеси навсякъде, но у нас инфлацията надмина всички.

Политическата система е разпердушинена, партиите не са в състояни да направят нищо смислено. Президентът със своите служебни правителства, вместо да подкрепя хората, се чуди как да прокара своите политики. Сега по време на този всеобщ недоимък ли му е времето да се поръчва нова ескадрила фантоми и да се планират други? Толкова европейски правителства наложиха таван на цените на стоки от първа необходимост, за да защитят населението си. У нас – не, ние не пипаме свободния пазар, нека той да си се саморегулира.

И търговците, производителите буквално безчинстват и смъкват по няколко кожи на все по-обедняващия българин. В коя държава от Европа съществуват понятията работещи бедни и мизерстващи възрастни? Срамен дебат се води и към настоящия момент за размера на минималната заплата. Работодателите, бивши комсомолци, сега новоизлюпени капиталисти, се давят от алчност. За тях 700-800 лева е страшно много за работника и се чудят как да не допуснат някакво по-сериозно увеличение. Преди 1989 г. нашите комунисти бяха най-правоверните и коленопреклонни пред съветските. Днес нашите капиталисти са първенци по лошо и негативно отношение към трудовите хора. Да се чудиш как от комсомолските бригади толкова бързо скочиха в капитализма. Правителството уж е ляво, а всъщност защитава личните амбиции на Радев, за народа никой не мисли. Войната в Украйна просто доказа, че на левите у нас Русия им е много по-скъпа, отколкото България. Включително и за левите в т. нар. десни партии. Това не е парадокс, а е истина. Десните управления за тридесет години не направиха нищо, за да премахнат руската зависимост. Уж гледаха на Запад, а се подмазваха на Путин с кученца и газопроводи. И сега бедстващият народ страда, но ще дойде време да бъде изметена тази политическа пяна.
 
Тодор Каменов, Стара Загора