Болният и самотен дядо Димо зарязан от държавата и двамата си синове

Дядо Димо, така се казва мъжът, който стоеше в безпомощно състояние до пощата, хванат за една кола и с треперещи крака. Попитах го дали всичко е наред и има ли нужда от лекар. Нищо не разбрах от думите му, защото говореше много трудно и неразбираемо. Звъннах на 112 и поисках да пратят полиция, за да бъде прибран, ако е изгубен.

Роден през далечната 1940 г., горд българин, военен командир с голям пагон, който е служил за родината си с цялото си сърце. Изгледал двама синове – двама. Димо – така се казва, един от хората, създали нашата страна, което още личеше единствено по снимката на личната му карта, с пагон и наперен мустак. А сега?

В безпомощно състояние в центъра на града, отишъл да вземе мизерната си пенсия с такси, защото живее далеч от пощата и има прекаран инсулт, който му затруднява движението и говора. Защо ходи той, ще попита някой? Ами защото този човек е изоставен сам да се оправя от страната, на която е служил, от децата, които е отгледал – двама синове, нали помните?! Отишли на гурбет в Германия и зарязали болния си и самотен баща. Този човек изглеждаше като просяк. Със скъсани обувки, извехтели дрехи, некъпан от поне една година, не ял нормално неясно откога, неизпран и тънещ в мизерия, но борещ се с живота и за своето оцеляване. Захвърлен от системата, от децата си, никому ненужен в празния апартамент, но горд и непоклатим.

Предложих му помощ да го настаня в старчески дом и да плащам настаняването му, за да живее нормално и да се грижи някой за него, но единственото, което той направи, е да ми покаже едничкото, което му е останало, неговата гордост и с високо вдигнат пръст ми каза, НЕ, аз ще се оправя, извикай ми такси. Още съм разстроен от тази среща с този човек. Още не мога да проумея как е възможно да се докарат такива хора до това положение, в тази продажна страна. Как е възможно да зарежеш човека, който те е създал и изгледал – двама синове?! Не разбирам!!!

Полицаите извикаха линейка да го транспортира до тях. Звъннах на директорката на социални грижи, която пое ангажимент още утре сутринта да изпрати социалните у тях и да помогнат с каквото могат. Негова комшийка написа във фейса, че дни по-рано го е намерила паднал, неможещ да си отключи вратата. Засега е у тях и е добре, но докога?
 
Янко Янков, Стара Загора