България не вярва на вдигнат юмрук!  

Имаше филм „Москва не вярва на сълзи“. А ние трябва да направим филма „България не вярва на вдигнат юмрук“! Това ми хрумна, след като изслушахме в тв предаване споделеното от бившия началник на кабинета на президента Калоян Методиев. Стана ясно как „умело“ е използван подходящият момент от протестите, за да се покаже „съпричастност“ към протестиращите хора. Може да се даде награда и за „поддържаща женска роля“. Само че щеше да е по-честно, ако този бивш началник на кабинета беше излязъл веднага след вдигане на юмрука, за да каже, че хората са били излъгани и употребени, че в същото време президентът е работил за ГЕРБ, за да може Б. Б. да спечели изборите. Значи нападките на вдигнатия юмрук срещу готовността на ПП да се пребори с корупцията не са били случайни?

В каква отвратителна перверзия живее България непрекъснато. Така е, защото в българските партии се намърдаха „безнравствени партийци с овчи души и вълчи нрав“! В предизборните дни много от тях са насъскани и настървени да спасят властването си, кожите си, падащите кумири. За власт, за пари, за безпрепятствено крадене ще водят борба на живот и смърт, ще „гонят до дупка“, ще плюят безсрамно! Пошлостта в политиката не спира, както и мафиотизирането на обществения живот. В същото време се трупат болките от мизерния, неподреден живот. Не пресъхват лъжите и заблудите, в които непрекъснато вкарват цял народ. Отдавна са разкъсани връзките между властта и почтеността. Налага се безсрамното нахалство, липсват всякаква мярка и морал. А хората нямат пари за хляб, изнемогват, мизеруват.
Допуснахме да живеем във време, в което се унищожава човешкото достойнство. Корупцията в България е осезаема, реална, всички знаем кои са нейните носители и крепители и точно от всички нас зависи това да бъде ликвидирано! Повече не бива да се правим, че не виждаме очевидното зло, безчестие и несправедливост. Трябва да тръгне „походът“ срещу всичко, което спъва развитието на България и което ни лишава от нормален, достоен живот! Начело да застанат „хора, в чийто товар няма мерзости, предателства, блюдолизничество, лъжа и задкулисие. Хора знаещи, можещи, активни, търсещи, посветили се на истината и справедливостта“.
 
Валерия Стефанова, Лондон