България не е блато, не обиждайте родината ми

Чета разни публикации и се ядосвам. Защо ги чета, и аз не знам. Мазохизъм някакъв! Та – България била блато, нямало закони, пътищата това, газът онова. За газовата криза не знам. Не е от моята компетенция. Ама какво ѝ е на България?

Аз всеки ден благодаря на Бог, че ме е изпратил точно тук! Вода в изобилие, плодородна земя колкото искаш. Можеше да се родя в Африка или в Близкия изток. Ни вода, ни земя. Заметнат те с фередже, омъжат те на 12. Няма не искам. Права ли? Че вещите права имат ли? Даже децата не са твои. Нищо, че си ги родила.

Пътищата били лоши. Колко да са лоши? Да не би другаде всичко да е по мед и масло? Вземете англичаните. Падне пет сантиметра сняг – бедствено положение! Стане 30 градуса, пак същото. Сега един самолет, ако излети навреме, пак добре. Щото нямат персонал. Ама да сте ги чули да си плюят родината? За операция или за преглед при специалист чакат с месеци. И не мрънкат.

А тук – всеки от нещо е недоволен, всеки по нещо плюе.

Нямало родно производство на плодове и зеленчуци. Ами няма и да има. Защото няма желаещи да ги отглеждат. Работата със земята е тежка, трудна и всекидневна. Не може да си слееш почивните дни, не можеш да отидеш на море. Всички се бутат в кутийките в големите градове. Защото е по-лесно.

Няма я вече любовта към земята. Към животните. Не към домашните любимци. А към овцете, кравите, кокошките.

Имаме прекрасна природа. И нямаме туризъм. Защото не умеем да посрещаме туристите така, че пак да искат да се върнат.

Богат не се става за едно поколение. Освен с престъпление. Но от такива пари хаир няма, казваше баба ми. Богат се става поколения наред. Един слага основата, другите надграждат. И с държавите е така.

Така че не обиждайте родината ми! Тя е прекрасна! Вината не е в нея. Няма да намерите по-красиво и добро място.

Който търси проблеми, намира. Където и да отиде. Защото носи навсякъде себе си. Търсете решения. Няма неразрешими проблеми. Само неприятни решения.
А аз ще продължавам да благодаря, че съм се родила точно тук.
 
Таня Арабова