Българинът на родното море - натрапник и ходещ банкомат

На морето тази година е супер. Няма я навалицата на плажа, няма ги крясъците и вечно притичващите през главата ти и засипващите те с пясък малчугани. Няма ги тълпите по обедно и особено вечерно време из крайморските алеи. В заведенията има места колкото искаш. На варненския плаж и близките курорти шезлонгите и чадърите са общодостъпни, ако искаш и на първа линия, където ти хареса. На Св. Константин и Елена два шезлонга и чадър – 20 лв. Хич не е малко. Има и места за свободно плажуващите. И в морето е спокойно, няма ги викащите и вечно пръскащите се с вода летовници.

Има ги обаче свръхкиселите физиономии на плажните наематели, на собствениците на заведения, на всички, които гледат на почиващите като на ходещи банкомати. И въпреки че хора няма, цените по заведенията са едновременно и стъписващи, и шокиращи. Направо брутални. Ще рече човек, че рибената чорба е от златни рибки, а кебапчетата и кюфтетата са от мексикански говеда. За пържените картофки да не говорим. Те са дошли сякаш от перуанската си прародина. Да се чуди човек тези хора имат ли представа за живота и реалностите, в които съществуваме. Паркингите празни, ама момчетата, наети да ги обслужват, гледат лошо и страшно и се отнасят с шофьорите сякаш им предоставят не паркинг място, ами някакво богатство. Носят всички едни мърляви избелели гащи, касови бележки издават по преценка.

Добре че поне морето е чисто напук на дървените философи и автори на бомбастични слухове за мазни петна и удавени крави в него. Добре би било да се направят някакви изводи и след тази очевидно по-слаба година да се преосмислят нещата от морските хора. Онези, които живеят и работят на морския бряг, които разчитат на туризма и летовниците. Защото дребнавите тарикатлъци с олинклузивите по хотелите, захабеното бельо, оборудването от времето на соца в някои от хотелите и ресторантите, грубото и намръщено излъчване на персонала не привлича, а гони туристите. Да вземат във всеки хотел, ресторант, плаж да изпратят по един човек за ден-два до Гърция, Турция, Адриатика да видят усмихнати и любезни домакини, ведро настроение и дано да прихванат. Е, ясно е, че няма да се случи. Щом и тази кризисна година клиентът по Черноморието не е цар, а натрапник, винаги ще е така.
После – защо нямало туристи и защо българите ходели в Гърция. Всяка година едно и също.
 
Светослав Милев, София