Бедните ще стават все по-бедни, богатите - по-богати  

Коефициентът Джини  е въведен в статистиката  през 1912 г. от италианския  статистик  Корадо  Джини. Той се използва за статистическите характеристики на разпределението на богатството в едно общество, за определяне на  благосъстоянието на бедните и богатите в обществото.

Коефициентът Джини  варира от  0 до 100, като 100 показва  максимално възможното неравенство, а 0 означава, че всички хора в икономиката получават  равен доход. Той е мярка за относителната концентрация на  неравенството  по отношение на богатството на човек от населението. Категорията богатство по този коефициент се  определя, като се вземе предвид стойността на финансовите активи  и реалните активи (жилища), които домакинствата притежават, минус дълговете, които имат.

В изследвани 36 държави в Европа през 2022 г. резултатите варират от  50,08  в Словакия до  87,4  в Швеция, в Германия 77,2, Франция 70,3, Испания 68,3.  В България за 2023 г. Джини е 70,6. През 2013 г.  Джини у нас е  36, при средно в света. 36,4.  Такова бързо нарастване на коефициента на неравенството между богатство и бедност е рекорд за Европа, а може би и за света.

През 1975 г.  в България  Джини е бил 20, през 1980 г.  е 30.  Това е преди промените, когато  при  „Тошо беше лошо“, а сега е 70,6 -  рекорд за Средна и Източна Европа. 

На равнището на коефициента влияние оказват  данъчните системи и собствеността на жилище. България е с цинично ниски преки данъци, които плаща бизнесът и високи косвени данъци,  продължаващи да нарастват, които плаща бедният народ.  Подоходният данък в ЕС е до 55%, у нас - 10%, данък дивиденти в Европа е до 50%, у нас - 5%.  Реално  разликата между бедност и богатство у нас е много по голяма.

Тенденцията на обогатяване на богатите и по-нататъшно обедняване на бедните ще продължава.  Фактор за това е политиката на парламентарно представените партии, които в програмите си нямат и дума за повишаване на преките данъци и вместо намаляване непрекъснато увеличаване на косвените данъци, за намаляване на сивата икономика. Цените на основните хранителни стоки у нас са с 26-28% по-високи от тези във Франция и Германия, при над четири пъти по-високи минимални пенсии и минимални заплати там. 

Мои братя и сестри пенсионери, не се вижда светъл лъч на промяна от законотворци, на които е гласувано доверие само от 33% избиратели.

Ниските преки данъци са основният фактор за  огромната и продължаваща да се задълбочава разлика между бедност и богатство.
 
Акад. д-р  Ганчо Попов, ректор на НБУ-трета възраст