Бедните българи плащат помощта за Украйна и вноската в ЕС

Повод за размислите ми е публикация на бившия министър Масларова, в която се казва, че 70% от бюджета на държавата се прави от косвени данъци, тоест от данъци, които плащат всички потребители на акцизни стоки и 30% от преки данъци, в т. ч. корпоративен, подоходен и данък дивиденти, които се плащат от бизнеса.

На практика акцизните стоки, които са предмет на потребление и от пенсионери и бедни работещи, се облагат два пъти с данък, първо с косвен данък акциз и след това с данък ДДС. В това двойно облагане някои автори намират антисоциалната същност на акцизните данъци, още повече че те засягат най-вече хората с ниски доходи. Облагането с косвени данъци е пропорционално и вследствие на това хората с по-ниски доходи плащат относително по-голям дял данък в сравнение с тези с висок доход. На тази основа хората с ниски доходи осигуряват по-голям приход в републиканския бюджет от богатите, плащащи преки данъци.

От изложеното дотук следва и логическият извод – след като 70% от държания бюджет се прави от хората с по-ниски доходи, в т. ч. от над 2 милиона пенсионери и 1 милион бедни работещи, които са близо две трети от населението, тогава и две трети от вноската в ЕС и две трети от помощите, давани на Украйна, се събират от хората с ниски доходи. От най-бедните не само у нас, но и в ЕС. За 2024 г. вноската в ЕС е от 2 милиарда, от които 70% са от залъка на над три милиона българи, подложени на системен геноцид.

От 2007 г. до днес България е внесла 6,2 милиарда, а е получила 20,9 милиарда. Парите, получени от ЕС, се усвояват по правила, по които над 3 милиона пенсионери и бедни работещи не могат да кандидатстват за изпълнение на проект, финансиран по програмите на ЕС, въпреки че тази общност чрез косвените данъци плаща 70% от вноската на страната в ЕС. А като се вземат предвид и известните корупционни практики, става ново преразпределение на пари от бедните, финансиращи 70% от вноската към ЕС, към богатите, усвояващи пари по проекти от европрограми.
По тази логика и 70% от помощите на България за Украйна и украинските бежанци у нас също се финансират от най-бедните общности. Най-бедната страна в ЕС е предоставила закрила на 168 500 украински бежанци. Страната ни поема разходите по тяхната издръжка в хотели, почивни станции. НЗОК е предвидила в бюджета си 447 милиона за здравно обслужване на украинските емигранти. По думите на Костадин Костадинов за украинските бежанци от бюджета са похарчени към 1 милиард лева.

За да плащат бедните 70% от годишната вноска в ЕС и от помощта за Украйна, фактор е порочният модел на данъчната политика, приет преди години и прилаган и сега от законотворците. Данъчната система в България няма аналог в Европа, а вероятно и в света. Това е система на високи косвени данъци, които плащат бедните, и цинично ниски преки данъци, които плащат богатите и свръхбогатите. В резултат на тази данъчна политика България е на първо място по смъртност, населението е с най-кратък живот в Европа, с космически рекорд между 10% бедни и богати, в демографска катастрофа е. Ако у нас се въведат средноевропейски норми на преки данъци, пирамидата ще се обърне. Сега управляващите и законотворците, които имат подкрепата на 30% от избирателите, вземат решения в полза на богатите и свръхбогатите, на 1% от населението на България. При тази ситуация е логично да се явят нови политически проекти, като партия на пенсионерите и бедните работещи, които са в процес на изграждане.
 
Акад. д-р Ганчо Попов, ректор на Националния български университет „Трета възраст“