40 кози и 20 ярета гладуват и живеят в мръсотия в село Сушина  

Здравейте. Прилагам снимки на една централна улица в едно малко селце недалеч от Шумен, намиращо се до язовир „Тича“. Това е село Сушина. Тази мизерия е на 100 метра от единствения хранителен магазин. На 200 метра от кметството. На 500 метра от детската градина. И на 10 метра от моя дом. За какво пиша всичко това във фейсбук ли? Защото всички молби, жалби, писани до кмета на селото и до общинския кмет на Върбица, останаха като глас в пустиня.

Тук на това място се „отглеждат – много силно казано“ над 40 кози и поне 20 ярета. Да не говорим за миризмата, мръсотията и бълхите, които се налага да търпят всички живеещи наоколо, но тия животни се гледат в пълна мизерия. Затварят се в едно малко съборено помещение, през деня ги изкарват за 2-3 часа, а има дни, в които изобщо не ги изкарват. Половината животни куцат и са целите в мизерия. Яретата също са целите в мръсотията и половината от тях куцат, а тия, които умират, биват оставени в двора. Повярвайте, условията са допотопни. За хигиена не може и да се говори, защото в този имот няма дори и чешма. И дните, в които животните се оставят затворени, те събарят паянтовата постройка и гладни влизат в съседните дворове и причиняват много щети. Животните нямат вина, вината е на този, който се прави, че отглежда животни.

В една поредна жалба до общинския кмет на гр. Върбица отговорът беше: Няма приет закон за село Сушина колко животни могат да бъдат отгледани в рамките на самото село...

Интересуват ме две неща: в България за всяко населено място отделни ли закони има?

И второто – понеже има закрила на бездомни животни (кучета и котки), за тия животинки няма ли никаква закрила?

Това са възможно най-приемливите снимки, които качвам тук. Реалността е много по-страшна. Помогнете ми със съвет какво мога да направя. Стените ми са съборени от гладните животни. Целият ми труд да засея нещо и средствата ми отиват на вятъра.
 
Нели Асенова