Новият образователен закон хвърли в смут и паника цялото образователно съсловие. Изминалата учебна година почти през цялото време беше буквално на автопилот. Непълна поднормативна уредба, а тази, която е налице, беше със спорни качества, с неясни, а много често противоречащи си текстове. Има и куриози. Наредба за повишаване качеството на образованието, касаеща най-различни външни фактори, но не и същността на учителския труд. Ако един учител не преподава съвестно и почтено, ако не се готви сериозно и не изисква максимално, много важно, че в училището му имало интернет, охрана, стол, бюфет, библиотека. Ако не стимулира учениците си, ако не ги зарази с амбиция и трудолюбие, всичко друго е празнословие и бумащина.
В момента българското училище е една администрация, претъпкана с бюрокрация и буквоядство. Инспекторите от образователните управления при проверките си проверяват само документация и нехаят за качеството на учителската работа. То те няма и как да проверяват онези, които знаят и могат повече от тях, защото всекидневно работят с ученици. Какъв акъл може да даде един чиновник на един учител. Но, както е известно, в мътна вода риба се лови. Използвайки неяснотите в закона, различни фирми, инспектори, адвокати, та дори и училищни директори привикват на обучения многострадалния български учител. Естествено, платени от училищните бюджети. Очевидно е, че герберите са се погрижили от държавната софра да има за всекиго от своите по нещо.
Виктор Несторов, Варна
Все още няма коментари