Не дарявайте пари на мошеници  

Искам да поумуваме над казуса „дарение - дарител". За Празника на тиквата бях в Севлиево. С мои приятелки решихме да се разходим. Непрекъснато се засичахме по улицата с няколко „двойки" от хора, които подчертано нахално, едва ли не заплашително, искаха да заставят хората да им „дарят" пари за техни близки, които боледували и имали нужда от парични средства. Някои даваха суми на протегнатите ръце, някои отминаваха.

И тук иде реч за това как и по какъв начин е редно да молим за „дарение". Ако искаш някой да „дари" каквото и да е, не е ли редно да вземеш разрешение от общината, да седнеш на определено място и да помолиш хората да „дарят", ако пожелаят. А не да просиш със заплашителен тон.

А каква беше изненадата ни, когато седнахме да обядваме в едно заведение и същата „двойка" се смееше на съседната маса - бяха извадили отгоре събраните пари и на висок глас се надсмиваха над наивниците, които им ги  „дарили". Ей богу, за мен това беше върхът на нахалството. Тези хора използват чисто човешките ни симпатии и съпричастност, за да се облагодетелстват. Вероятно между тях има и такива, на които наистина е необходима помощта ни, но нека тези неща се вкарат в релси и ако искаме да „дарим", да го правим по законен начин. Преди време съученик на внучката ми се разболя от левкемия. Тя танцува в танцова формация и всички се организираха - направиха благотворителен концерт, за да съберат пари от билетите и да ги дарят за нуждаещото се от лечение момче. Но преди това трябваше кметът да разреши къде, в коя зала, как и пр.

Затова, когато подавате ръка към някого с определена сума, първо помислете - на кого ги „дарявате" и чистоплътни душевно ли са хората от другата страна, които ги приемат.
 
 
Гергана Димитрова, Габрово