На 15.05, в 13:30 ч., влязох в автогара Плевен и на съответната каса поисках билет за Пловдив за 14:30 часа. Помолих за място най-отзад. Зле съм с вестибуларния апарат и мога да пътувам или най-отпред или най-отзад. Винаги моля за последното място, защото повечето шофьори не обичат да возят хора на моята възраст най-отпред. Веднага ми бе даден билет от 21 лв. Често пътувам до Пловдив и доскоро цената на билета бе 23 лв. Попитах - намаление на цената ли има? Не, отговори касиерката Силвия от плевенското село Загражден. „Това е цената на редовен билет.” Тогава попитах - за пенсионерите има ли някакви преференции. Отговорът беше, че цената на пенсионерският билет е 18.80 лв. Попитах я защо тогава не ми даде пенсионерски билет, а тя се нахвърли с думите: ”Откъде да знам, че билетът е за теб”.
Разбира се, ако билетът беше за някой друг, щях да уточня, че искам редовен. А моите 69 години крещяха, че аз не съм нито чавдарче, нито пионерче, а пенсионер. Нито видът ми, нито опитът на касиерката помогнаха в случая да получа пенсионерски билет.
Мислех си, че като ни лъжат и грабят всички „отгоре”, може да остане съхранена единствено човещината. Но за касиерката Силвия това качество е или непознато, или отдавна забравено.
Валерия Стефанова, Гулянци
Все още няма коментари