Едно време се татуираха само затворниците

Вече започвам да се чувствам неудобно, че нямам обица на ухото, не си връзвам косата на опашка и най-вече нямам татуировка. Като изляза на улицата, страх ме хваща от младежите, които срещам – бръснати, с разпрани дънки и целите в огромни татуировки на всички видими места, дори на пръстите на ръцете, приличат на престъпници. Грозна гледка! Като ги видя, се сещам за онзи водещ от „Мастър шеф”, който готвеше японски ястия и имаше рисунки дори на шията и главата си и на много тв зрители им се отяждаше.

Онзи ден пък в автобуса се качи младо момиче с къса пола и обеца на носа, а целите й крака бяха изрисувани с цветни татуировки – всички в рейса изпаднахме в шок и се възмутихме на глас. Ама кой ти слуша. Може да е модерно, но не е естетично някак си.
Помня, че едно време при социализма се татуираха само затворниците. Татусите бяха знак за голяма простотия и много ниско обществено положение. А днес, ако не си нашарен, значи си демоде. То младежите вече и на коламаска и маникюр ходят, изобщо – ето каква мода ни довлече Европата.
 
Величко Сакалиев, София