Алчните работодатели пречат на бизнеса  

Тези дни вицепремиерът Николова съобщи, че ще има облекчаване на процедурите за работа на етнически българи, които живеят зад граница. Така кабинетът прикляка под натиска на работодателите, които са още по-радикални в исканията си. Те настояват за облекчаване и пълно отпадане на ограниченията за внос на работници от Виетнам, Индия, Молдова и Армения. Един крупен работодател в най-бунтовния ни град Панагюрище е заплашвал работниците си, че ще ги уволни и ще си внесе китайци, дето щели да му работят за една паничка с ориз. По тази логика май най-добре е да дойдат хора от Сомалия, дето нито ходят много облечени, нито имат покрив над главите си.

Именно алчността на съвременните т. нар. работодатели пречи на бизнеса и на развитието на българската икономика въобще. И какво като дойде молдовски етнически българин. Ще му дадат 700 лв. заплата и какво ще прави с нея по-напред. Да плаща квартира ли, да плаща режийни разноски, да се храни или да спестява и да подпомага семейството си в родния край. Те българите в България не щат да работят на този режим, а тези хора да не са някакви наивници. Най-много да поседят някой месец и да си дигнат чукалата. Колкото до виетнамците, помним ги от времето на соца какви работници са. Общностите им развиваха такава спекула на дреболии, които тогава липсваха на пазара у нас. За квалификацията и „трудолюбието“ им пък просто е смешно да се говори. Единствено само дето прочистиха градовете от бездомните кучета.
 
Иван Михайлов, Плевен