Млади бомбаджии убиват 70-годишна баба

На 30 април 1965 г. Иван Ценов (21 г.) отива у дома на Богомил Русев (25 г.). Двамата младежи от Шумен приготвят бомба с часовников механизъм. Нагласяват го за 10 ч., когато по главната улица на Коларовград – днешният Шумен, тържествено ще минат колоните на първомайската манифестация.
 
Но часовникът се оказва неточен. Бомбата е поставена на балкона на новостроящ се жилищен блок и гръмва в 9,30 ч., когато празнуващите още не са се събрали. Поради това жертви, Слава Богу, няма. Само парчета от тухли се разпръскват в радиус над 100 метра. Но Държавна сигурност е вдигната на крак. Заподозрени са четири момчета, които по време на взрива са били на един от балконите на строежа. Експертизата обаче установява, че те нямат нищо общо с атентата.

В същото време Богомил и Иван не се отказват от намерението си да докажат, че са „борци против комунизма” и решават да направят втора бомба. Към тях се присъединява и Здравко Велинов (21 г.). Наближава националният празник - Денят на свободата 9 септември. На 8-ми Богомил сипва каменарски взрив в пластмасова дамаджана и монтира на нея часовник „Екзакта”. Вечерта срещу празника двамата със Здравко слагат взирвното устройство в кошче за боклук във входа на хотел „Ленинград” в самия център на Шумен. Богомил нагласява „Екзакта”-та за 11 ч. Бомбата обаче избухва в 12,55 ч. По това време край хотела минават Ангел Манджуров, съпругата му, двете им деца. С тях са майката на Ангел – 70-годишната Василка, и снаха му.
 
Взривът откъсва дясната ръка на баба Василка. Ранени са Ангел и 5-годишната му щерка Валя. Възрастната жена веднага е откарана в шуменската болница, където е оперирана, но в 15 ч. умира.
За органите на ДС вече няма никакво съмнение, че този път взривът съвсем не е случаен, а има ясно и категорично изразен политически характер! Експертизата установява, че часовникът „Екзакта” е носен на поправка. Следователите проверяват всички часовникарски ателиета в Шумен. Кръгът около тримата терористи бързо се стеснява. Иван Ценов подочува, че агенти на ДС са се интересували за Богомил. Разпитвали дали се готви за бягство в чужбина. На 28 септември Иван, Здравко и Богомил изнасят от домовете си всички налични взривни материали и ги скриват. Съставят и план ако усетят, че ги издирват да забягнат в Гърция.
 
Но на 30 септември по обяд Богомил е арестуван. В ареста той издава своите авери, включително и брат си Любомир, с когото отдавна са замисляли бягство в чужбина.

Делото срещу атентаторите се гледа от 3 до 8 ноември 1965 г. в Шуменския съд. По време на процеса на прокурора и на първия секретар на ОК на БКП в окръжния град е осигурена мощна охрана. За реакциите на родителите на подсъдимите в съдебната зала много внимателно бдят служители на ДС. Богомил Русев, Иван Ценов и Здравко Велинов са осъдени на смърт чрез разстрел. Любомир – на 5 години зад решетките за участие в планирано бягство. Върховният съд потвърждава присъдите. На 16 декември 1965 г. Президиумът на Народното събрание отхвърля молбите на смъртниците за помилване и те са разстреляни...
 
Властта остава нащрек
 
В архивите на ДС има протоколи, в които е записано, че след изпълнението на смъртните присъди на атентаторите един младеж заявил: „Бръснат до дъно. Прошка няма!” (става дума за агентите на ДС).

Във влака за Смядово селяни коментирали шуменските атентатори и един казал, че Богомил хвърлил бомбите, защото „Тодор Живков не плаща достатъчно”. А друг му отвърнал: „Щом той не им плаща, защо не отидат да му хвърлят на, ами отиват да убиват обикновени хора?!”.