Как горящият танкер "Ерма" щеше да изпепели Варна

Kой може да предположи, че на 23 срещу 24 юни 1977 г. морската ни столица Варна би могла да бъде изпепелена и срината от лицето на земята?!  По това време българският моторен танкер „Ерма” разтоварва 17 721 тона суров нефт, доставен от Либия. Към 17,35 ч. над варненския залив отеква мощен взрив. След силния тътен в небето се издигат кълба от дим и огън.

Докато се извършвали разтоварните операции, изведнъж в елгенератора се чул необичаен шум – осветлението спряло и от машинното отделение нагоре тръгнали големи пламъци и дим. Първата експлозия взела две жертви – на място загинали огнярят Никола Христов и машинистът Александър Бонев. Моряците, които се хранели в столовата, тутакси скочили да гасят пожара. А той бързо се разраствал. Обстановката станала неудържима. Пламъците жадно поглъщали машинното отделение, настъпвали и към неразтоварения суров нефт – около 10 000 тона.

Обстановката се усложнява и от факта, че недалеч от „Ерма” на брега се намират десетина цистерни на „Петрол”, а друг танкер разтоварва бензин буквално зад кърмата. Така „Ерма” се превръща 
в заредена мощна бомба. Опитите да се отреже котвената верига се оказват напълно неуспешни. Взривовете периодично изхвърлят пламъци над кораба. Около 20,00 ч. страхотна експлозия разкъсва палубата над котелното отделение и високо над танкера се разхвърчават късове метал. Картината става ужасяваща. Около горящия кораб се събират няколко катера от портовия флот. Началникът на противопожарната охрана в параходството подполковник Динев наредил огънят да се ограничи, като се отцепи с водна преграда машинното отделение на „Ерма” от танковете с нефт. 
Огнеборецът се качил на борда и се помъчил да насочи сам шланговете с морска вода от приближаващите се противопожарни катери и влекачи. Изпаренията от нефтопродуктите 
непрекъснато се взривявали това изплашило спасителните отряди от пожарникари, моряци и пристанищни работници.

За продължаващия 4-5 часа пожар е информирано не само варненското държавно и партийно ръководство, но и централната власт в София. В щаба по спасителните работи пристигнал кандидат-членът на Политбюро на ЦК на БКП и първи секретар на Окръжния комитет на БКП на Варна Тодор Стойчев. Местни началници от всякакъв ранг въртели телефоните – била потърсена подкрепа от пожарните служби от Русе и Добрич.

След полунощ в пилотската станция на пристанището се появил самият генерал-лейтенант Илия Дончев, началник на противопожарната охрана на страната. Опитният огнеборец не се поколебал нито за миг – веднага заповядал: “Пожарът на “Ерма” ще се гаси с тутуген!”.

Хукнали варненските началници да търсят химикала тутуген – от веществото имало в складовете, но не били достатъчни количествата. Наложило се да търсят от други градове. Генералът разпоредил на своите хора да заливат пламъците с непрекъснати струи тутуген. Пожарните коли се добрали до танкера, натоварени на пристанищен кран – операция като тази не била правена от българските пожарникари досега.

На 24 юни гасенето продължило с неотслабваща сила. В 3,05 ч. от надстройката на „Ерма” изригва нов огън – 79-ият пореден взрив. Капитан Никифор Герчев, който е вътре, си спомня: „Помислих си – това е краят! Проснахме се на палубата с механика Енчо Райков, а като се осъзнахме, подобрихме световния рекорд по бягане с препятствия на къси разстояния. Дори нямахме време да се замислим, че ако се взриви танкерът, ще ни намерят обувките в девненските села”.

Чак към 19 ч. вечерта огънят започнал да отстъпва. Все още димящият “Ерма” бил изтеглен на безопасно място, а по спасителните команди прозвучало съобщението “Пожарът е изгасен!”.
Димът спрял да се извива над танкера чак в края на третия ден. Варна и варненци били спасени – дошло време за награждаване на героите от гасенето на страшния морски пожар.

Както често става – на съвещанието, когато се одобрявали списъците и кой каква награда да вземе, избухнала кавга. Служители от различни варненски ведомства един след друг се надпреварвали кой с по-голям орден или медал да бъде награден. По едно време скандалът станал неудържим – генерал Дончев се ядосал и напуснал залата. След него препирните продължили.

В крайна сметка били наградени около стотина човека. Първи в списъка бил генерал Илия Дончев – тогава станал “Герой на социалистическия труд”, макар че хората години наред след пожара говорели, че повече би му подхождало да е “Герой на Народна Република България”...

На снимката:
Ген. Илия Дончев (горе в ляво)
Екипажът на танкера
Танкерът "Ерма"