На това земетресение в Македония му даваме среден магнитуд - от 5,2. То става там, в района на Скопие, Вардарска сеизмична зона, и е вследствие на високата етажност на много сгради и седиментната основа основа на територията на Софийската котловина. Имаме резонансна основа, както беше и с пернишкото земетресение. Това заяви пред ПИК проф. Емил Ботев, ръководител секция "Сеизмология" при Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН. В София трусът малко след 16 ч. е бил усетен със сила около 3 по Рихтер по високите етажи. Усетен е бил и в Пловдив.
"Но нека си спомним италианското земетресение преди повече от седмица - то беше с 30 пъти повече енергия. В момента нямам данни за Италия какво е положението, сега за Македония още не е излязло нищо. Но за територията на нашага страна гарантираме че не е усетено достатъчно силно", посочи сеизмологът.
"Това е т.нар. втора степен, която се усеща от по-чувствителните хора. Едва при пета степен ние оплучаваме минимално въздействие от инфраструктурата. Да паднат покривни елементи, мазилки, палчета от тухли и керемиди... Целият въпрос е, че ако помните следпернишкото земетресение, нямаше активизация на Софийската сеизмична зона. Не се притеснявайте! Освен това нас ни дели един огромен масив, който неутрализира това въздействие. Говоря за препредаване на дислокации, на деформации, които следват. Пак повтарям - най-близката сеизмична зона на територията на България е т.нар. Кресна. Ние го наричаме Крупнишко сеизмично огнище, известно с магнитуд от 8. Близо 30 000 пъти е станалото земетресение през 1904 г. година на територията на нашата страна", заяви пред ПИК проф. Емил Ботев.
Все още няма коментари