Проф. Тодор Танев е член на Гражданския съвет на Реформаторския блок.
Роден е през 1957 година в София. Завършил е социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Той е един от създателите и дългогодишен ръководител на катедра „Политология“ (от 1993 до 2000 г.) в Алма матер. Професор по политически науки и администрация и управление от 2003 г.
Специализирал е в Харвард, в университети в Ню Йорк, Мичиган, Амстердам, Питсбърг, Абърдийн, Болоня, в Швеция и Германия
На 07 ноември 2014 г. е избран за министър на образованието и науката
Интервю на Румяна Стефанова
- Преди да станете министър, направихте едно изказване, че никоя партия не е готова да извърши реформите, които трябва да бъдат направени в България, и не давахте дълъг живот на кабинета „Борисов 2”. Все още ли мислите така, проф. Танев?
- Не на кабинета „Борисов 2”, на „Борисов1”. Абсолютно съм сигурен. И то беше в статия, която всеки може да види. Тя се върти в интернет от времената, когато преподавах в Търновския университет. Бях в двора на Търновския университет, когато казах, че кибинетът „Борисов” няма голямо бъдеще. Но ГЕРБ тогава и ГЕРБ сега има голяма разлика. Не само аз твърдя, мисля, че мнозинството българи го виждат. Второ, наистина няма партия, която може да извърши необходимата в България реформа. Може да има обаче приближение до тази реформа. И това може да бъде въпрос на няколко мандата. Коя партия ще има следващия мандат, това още никой не знае. Но в момента се наливат законовите основи на тази реформа, която ни трябва. И аз съм оптимист. Мисля, че в 21-ви век не партийността ще реши въпроса, а коалиционното мислене. Тази сложност, която имаме в момента – един цветен кабинет, опрян на няколко стълба, сдържа партийността. Всяка партия се автоцензурира. И по тази причина ми се струва, че ще е хубаво да търсим по-здрави коалиции в бъдеще. Аз бях от авторите на Гражданския съвет на Реформаторския блок и се надявам, че РБ ще стъпи здраво на крака, в момента, в който във всички свои документи припознае Гражданския си съвет отново. Което означава да приеме нови членове .
-Но точно в Реформаторския блок най-често скърца колелото на коалицията...
- Аз съм не само от квотата, но и по душа от Реформаторския блок. Неговите принципи са добри за България. Те могат да допринесат много повече отколкото е електоралната тежест на блока за доброто развитие на страната ни в бъдеще. Ние имаме добри програми, които сме разработили, и бяха приети в правителството. Ако има проблем, за мен, е че се забавя обединението на Блока. Което означава да има обща партийна програма и единно ръководство.
-През последните дни много дебати предизвика образователният закон. Какъв ще бъде ефектът от разделянето на средното и основното образование на две степени?
- Всъщност този закон либерализира образователната система, което е необходимо заради времето, в което живеем. Децата трябва да имат възможности и шанса да моделират своето развитие като обществено ангажирани и професионално подготвени по свой собствен начин, доколкото това е възможно. Логиката на закона е в началото той да бъде адаптивен спрямо отделните групи деца и да им помогне да получат в крайна сметка качествено образование.
- Средно образование ще се завършва в 10-и и в 12-и клас, като десетокласниците няма да получават дипломи. Така не се ли създава принудителна работническа класа?
- Не, разбира се! Ако след 10-и клас някой ученик реши, че може да излезе в живота, да работи, ще може да го направи. Това обаче не пречи, ако се променят тези обстоятелства, които са го накарали да напусне училище, той да продължи образованието си.
- Т. е. напусналите училище след 10-ти клас не са със средно образование?
- Да, това не е средно образование, но създава възможност да продължат професионалното си образование. Средното образование се удостоверява с диплома след държавни зрелостни изпити, които се провеждат след завършване на 12-и клас.
- В кой етап ще се появяват т. нар. интегрални колежи?
- В България все повече се отваря пропастта между средното и висшето образование и не може повече да разчитаме на това, че от средното всички директно ще скочат горе във ВУЗ-овете. Затова искаме да направим точно такива интегрални колежи между средно и висше образование. Те не се намесват нито в едното, нито в другото образователно ниво, а по-скоро правят мост. Получава се така, че има симбиоза, мреже от професионално училище, интегрален колеж, и определено висше учебно заведение.
- Имате ли вече яснота къде и в какви професионални области ще се създават интегрални колежи?
- Подготвяме четири интегрални колежа в четири различни области. В Монтана ще има колеж за информационно-комуникационни технолигии. Информационните технологии са едно от приоритетните направления за развитието на образованието в управленската програма на правителството. Друг приоритет е туризмът. Такъв колеж ще се създаде в Бургас. Третото направление е земеделието, за което специалисти ще се обучават в Добрич и Каварна. Кадри за машиностроенето пък ще излизат от Габрово, а от няколко дни предложение имам и за Пловдив. Във всичките тези градове съм се срещал с местните власти и бизнес, които посрещат с радост идеята.
- Много хора си задават въпроса: а какво лошо им беше на техникумите?
- Техникумът съществуваше в затвореното стопанство. Той беше хубаво нещо, но по онова време. Те представляваха гимназии с 13-и клас. Този 13-и клас донякъде успяваше да направи майсторите. И в момента законът не забранява 13-ия клас, но се получава така, че учениците масово след 12-и клас отиват в колежите.
- Каква е политиката на министерството към децата, които по някаква причина не могат да посещават училище?
- В момента се разработва проект, който трябва да бъде качен на сайта на министерството в средата на октомври. В него се предвиждат дистанционни форми на образование, които например могат да бъдат използвани, за тези деца, които заедно с родителите си отиват на гурбет. За родители ще има специални помагала, по които да обучават децата си. Накрая на учебната година обаче те трябва задължително за се явят на изпити за съответния клас. Така стои въпросът и с домашното образование.
- Преди дни казахте, че ще има увеличение на учителските заплати, но не знаете кога. Все пак това ще се случили до края на годината?
- Заплатите се определят не в Министерството на образованието, а в Министерството на финансите. Знам, че социалните ни партньори – профсъюзите и Синдиката на българските учители са провеждали разговор с г-н Борисов и финансовия министър Владислав Горанов. Много се зарадвахме, тук в министерството, на разбирането от страна на министър-председателя и обещанието да се помисли още тази година за увеличаване на заплатите. От своя страна г-н Горанов спомена за бонуси, което означава, че може да не са във вид на заплати. Но той каза: „Може да бъдат и бонуси”. Така че нека да слушаме думите внимателно, а не да ги интерпретираме, както дяволът чете Евангелието.
- Каква е средната учителска заплата?
- В различните места е различна, защото пълняемостта на паралелките е различна и се спазва принципа – парите следват ученика. По тази причина средната заплата в София е много по-различна от някои други райони на България. Но стартовата позиция е изключително принизена – тя е между 500 и 600 лв. Ние искаме покачването в скоро време да бъде такова, че да съответства на средната работна заплата в България. Но това е въпрос не на едно министерство нито на няколко месеца. Ако има повишаване на заплатите тази година, следващата година те не могат да бъдат по-ниски повече. Нека да почакаме правенето на държавния бюджет, в който ще се борим да има пари за учителски заплати.
